О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София 11.07.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 2351 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 3518/29.03.2017 г. от ответника Х. Г. С., чрез адв.Г. И. за отмяна на влязло в сила решение № 401/28.03.2016 г., постановено по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е постановено родителските права върху роденото от брака малолетно дете Г. С., [дата на раждане] да се предоставят на майката В. Д. С., съответно на бащата Х. Г. С. е определен режим на лични отношения с детето и Х. С. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното дето, чрез майката и законен представител в размер на сумата 105 лв.
Молителят поддържа, че са налице основания за отмяна по чл.303ал.1,т.5 ГПК, тъй като в нарушение на процесуалните правила не му е връчван какъвто и да е документ за правните процедури, които ответницата В. Д. С. е предприела пред Районен съд [населено място], довели до постановяване на решение № 401/28.03.2016 г. по гр.дело № 2590/2015 г., чиято отмяна се иска, че за съществуването на решението молителят научил след като предприел предвидената в Хагската конвенция от 1980 г. за отвличане на деца процедура почти три месеца по-късно. В молбата са изложени твърдения, че ответницата по молбата в качеството на ищец по образуваното първоинстанционно дело декларирала грешен адрес за молителя, като последен адрес на който живеели заедно като семейство, че документи, отнасящи се до подадената искова молба никога не са били връчвани на молителя и същият не е научил за образуваното срещу него дело. Твърди се също, че молителят никога не е имал контакт с адвоката, назначен за негов особен представител в първоинстанционното производство и никога не се е съгласявал с изявлението на адвок-пълномощника, че е съгласен ответницата да упражнява родителските права над детето. Поддържа, че становището му относно упражняване на родителските права върху роденото от брака дете е точно обратното, тъй като е подал молба за връщане на отвлеченото дете съгласно Хагската Конвенция от 1980 г., както и многобройните висящи пред Гръцките съдилища искови молби, подадени от молителя срещу ответницата по молбата.
В молбата са мотивирани доводи, че съгласно чл.18,ал.2 от Регламент /ЕО/ 2201/2013 г. на Съвета и на чл.19,ал.1 и 2 от Регламент/ЕО/ 1393/2007 г. решението на Добричкия районен съд в частта за упражняване на родителските права е необосновано. Сочи, че като постоянен жител на Гърция на молителя не е бил връчван документ за правните процедури, които ответницата по молбата е предприела пред Добричкия районен съд, нито е получавал информация от назначения на молителя особен представител по първонистанционното производство за съдопроизводствените действия на Добричкия районен съд.
Молителят поддържа, че според чл.16,19,ал.2 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. решението на районен съд [населено място] за упражняване на родителските права е недопустимо, тъй като Гръцките съдилища вече са били сезирани по случая според чл.16,ал.1 от Регламент/ЕО/2201/2003 г. и съдът е следвало да спре процедурите, че исковите молби на молителя предхождат и така обосновават компетентността на Гръцките съдилища. Сочи, че на основание чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета вр.чл.16,17,19, ал.2 от Регламент /ЕО/2201/2003 г. на Съвета при установена висящност на съдебния спор, тъй като молителят е упражнил първата си искова молба пред Гръцките съдилища Българските съдилища – т.е. районен съд [населено място] няма компетентност да решава въпроси за родителските права по отношение на роденото от брака дете.
В молбата са изложени доводи, че решението на Районен съд [населено място] в частта, в която се разпорежда за упражняване на родителските права над детето е противоречащо на чл.16 от Х. конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, че по настоящото дело се прилага чл.16 от посочената конвенция. Счита, че според чл.19,ал.4 от Регламент /ЕО/ 1393/2007 г., вр.чл.18,ал.2 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета решението на Районен съд [населено място] в частта за упражняване на родителските права не може да влезе в сила. Изложени са доводи за приложение на чл.17 от Хагската Конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международно отвличане на деца.
В молбата са изложени твърдения, че молителят никога не е давал съгласието си да упражнява родителски права над детето ответницата по молбата за отмяна, че не е имал контакт с назначения му особен представител в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. Твърди, че са образувани производства пред Гръцките съдилища по подадени искови молби от молителя срещу ответницата по молбата за отмяна. Съдържат се и твърдения относно показанията на разпитания свидетел пред Районен съд [населено място]. Искането е за отмяна на решението на Добричкия районен съд постановено по гр.дело № 2590/2015 г. в частта относно упражняване на родителските права и присъдената издръжка на детето Г. С..
С молба вх. № 6410/18.04.2017 г. молителят е уточнил подадената първоначално молба за отмяна, като е посочил, че е подал искова молба за развод срещу съпругата си В. Д. С. пред компетентен гръцки съд – Районен съд Атина с дата 13.05.2015 г., че съпругата му е подала молба за развод от 17.07.2015 г. пред Районен съд [населено място] и е образувано гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд. Поддържа, че по-късно заведеното дело пред Добричкия районен съд на същото основание и между същите страни противоречи на правилата отнасящи се до международната компетентност по брачни дела, установени в Регламент/ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета – чл.19,т.1 от Регламента и постановяването на решение в нарушение на тези правила влече порочност на съдебния акт. Искането е за прогласяване нищожността на решение № 401/218.03.2016 г. по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд и за потвърждаване международната компетентност на Районен съд Атина, Гърция по подадена искова молба от Х. С..
Ответницата по молбата за отмяна В. Д. И. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното:
С решение № 401/28.03.2016 г., постановено по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд е прекратен с развод, сключения с акт № 0684/29.12.2005 г. в [населено място] граждански брак между В. Д. С. и Х. Г. С., поради дълбоко и непоправимо разстройство. Със същото решение родителските права върху роденото от брака дете Г. С., [дата на раждане] са предоставени на майката В. Д. С., като на бащата Х. Г. С. е определен режим на лични отношения с детето. Със същото решение е постановено малолетното дете Г. С. да има местоживеене в дома на майката на адрес, [населено място],[жк], вх.Ж, ет.4, ап.11. Бащата Х. Г. С. е осъден да заплаща на детето, чрез майката и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 105 лв., съответно семейното жилище, находящо се в Република Гърци, [населено място], [улица] предоставено за ползване от съпруга Х. С. след развода. С решението е постановено след прекратяване на брака съпругата В. Д. С. да възстанови предбрачното си фамилно име И..
Молбата за отмяна на решението на Добричкия районен съд в частта за определяне родителските права, режим на лични отношения и издръжката на малолетното дете е подадена от легитимирана страна-ответник по иска, в срока по чл.305,ал.1,т.5 ГПК и чл.613а и в същата са мотивирани основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 и чл.613а ГПК. Молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане по същество в открито съдебно заседание. На основание чл.15,ал.6 от Закона за закрила на детето за съдебното заседание следва да се призове и ДСП [населено място] за становище, като за същото заседание не следва да се изготвя социален доклад.
Като взе предвид изложеното ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до разглеждане молба с вх. № 3518/29.03.2017 г., уточнена с молба вх. № 6410/18.04.2017 г., подадена от ответника Х. Г. С., гръцки гражданин, с адрес, [населено място], [улица], област. А., Гърция, чрез адв. Г. И., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3,ап.6, чрез адв.Г. И. за отмяна на влязло в сила решение № 401/28.03.2016 г., постановено по гр.дело № 2590/2015 г. на Добричкия районен съд в частта, с която съдът се е произнесъл за определяне родителските права по отношение на малолетното дете Г. С., [дата на раждане] , режима на лични отношения с детето и издръжката на същото дете на основание чл.303,ал.1,т.5 и чл.613а ГПК.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание. За съдебното заседание да се призове ДСП [населено място] за становище, като в съобщението се укаже, че не следва да се представя социален доклад.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: