Определение №215 от 21.2.2013 по гр. дело №1192/1192 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 215

София, 21.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №1192/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. А. чрез адв.Й.С. от АК В. срещу решение №153 от 18.07.2012г по гр.дело № 301/2012г. на Варненски апелативен съд , с което като неоснователен е отхвърлян на иск за неимуществени вреди по чл. 49 от ЗЗД срещу печатно издание , за разпространяване на неверни твърдения . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, по въпроса ако изложеното в една публикация съдържа посочване на неверни факти ,дали изразяването им е противоправно ,има ли клеветнически характер твърдение ,което се основава на твърдения, без да са доказани по съответния ред. Според касатора твърдението в статията е ,че ищецът е извършил кражба . До обратните изводи е стигнал въззивния съд и поради това е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд , изразена в реш. № 288/2009 гр.д №40/2008 ІV г.о и реш .№62 /2012г по гр.д.№1376/2011г ІV г.о ,последното постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се подкрепя с довод че въпросът е значим за развитие на правото ,приложното поле на чл. 39 от Конституция ,когато определени изявления преминават границата на свободното изразяване .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Решаващото съображение на въззивния съд в обжалваното решение е основано на съпоставката между фактите и съдържанието на статията ,публикувана във вестник „Народно дело” със заглавие „ Полицията прибра за автокражби М. Катинарчето”. Ищецът е бил задържан под стажа и впоследствие му е било повдигнато обвинение свързано с кражба на МПС. Публикация е на следващия ден след задържането и отразява този факт , обстоятелствата около ареста , описанието на деянието, за което е ищецът задържан, заедно с други обстоятелства , свързани с криминалното минало на ищеца, които факти също са верни . Използван е израза „за по-малко от денонощие оперативната криминална група залавя извършителя –Д.Я А. – Катинарчето , на 49 години „ ,което дава основание защитата да твърди наклеветяване ,т.е разпространяване на неверно твърдение ,тъй като не е било установено по съответния (наказателно-правен)ред ищецът да е извършител,в последствие и наказателното производство е било прекратено , по давност.
Противоречие на въззивното решение с цитираната и установена практика на Върховния касационен съд по така формулирания въпрос не се установява , тъй като при преценката използвана ли е в настоящата публикация словоформа ,обективираща неверно твърдение и клевета , няма противоречие с приетото в решение №62 от 2012г по гр.д.№1376/2011г ІV г.о,както и с решение по гр.д.№92/2009г ІІІ г.о , практика на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК. За всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване чрез печатно издание с негативно спрямо засегнатото лице съдържание , освен оценка или мнение по обществен въпрос , не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт . Ако има твърдение за факт и то е невярно , следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно ,т.е съставлява ли злоупотреба с право извън пределите посочени в чл. 39 ал.2 от Конституцията на РБ.
Решението на въззивния съд е в съответствие с горните принципни указания. Квалификация на настоящата публикация като противоправно твърдение за факт ,че настоящия ищец е извършител на кражба , не се подкрепя от съдържанието на статията , в която има твърдение ,но за друг поднесен факт – че ” Д.Я А. – Катинарчето „ (безспорно ищецът) , е бил заловен от оперативна група като извършител на кражба на кола от Д.. При своето становище за естеството на ответните твърдения , касаторът обосновава връзка на въпроса към кръга разрешения от цитираната съдебна практика ,но само ако тези негови твърдения се възприемат като отговарящи на обстоятелствата по спора . Те не са били възприети и съдържанието на процесната статия не дава основание за това .Указанията на ВКС в цитираната практика не изключват , а предпоставят изискването съдилищата да преценяват дали авторът на публикацията е действал правомерно при упражняване на журналистическата професия , за изнасяне на точна и вярна информация за събития от обществен интерес В съответствие с тези указания е преценено , че при вярно отразяване на факта за задържането и обстоятелствата във връзка с него , в съответствие с предварителните данни ,с които са разполагали разследващите към този момент , не се касае за превратно и противоправно упражняване на право, ,съответно не е налице и виновно поведение на автора на журналистическата публикация .
Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, липсват съдържателни доводи по прилагането и на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът за началния момент на погасителната давност ,поставен в касационната жалба, не е относим към решаващите съображения на съда по делото.До прилагане на давността не се е стигнало , искът е приет за неоснователен .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №153 от 18.07.2012г по гр.дело № 301/2012г. на Варненски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top