3
Определение по ч.т.д. № 210/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№215
София, 22.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 210 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. П. С. срещу Определение № 117 от 26.10.2011 год. по ч.т.д.№ 41/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против Определение № 3360 от 01.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 1793/2010 год. на Варненския окръжен съд. С това определение ВнОС се е произнесъл като въззивна инстанция срещу определение с което Варненският районен съд е спрял изпълнението по издадена по реда и на основание чл.217 т.9 ГПК заповед за незабавно изпълнение.
С обжалваното пред настоящия съдебен състав определение, съставът на ІІ т.о. е счел частната касационна жалба на Д. С. за недопустима, поради това, че инстанционният контрол по отношение на определението по чл.420 ГПК е изчерпан.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Правилно съставът по ч.т.д.№ 41/2011 год. е приел, че се касае за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определенията на въззивните съдилища, подлежащи на касационен контрол са изчерпателно изброени в чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК. Законът е предвидил, че на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.420 ал.1 във вр. с чл.417 т.9 ГПК, постановено по искане за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.420 ал.3 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274 ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Като допълнителен аргумент, ще следва да бъде отбелязано и това, че редът по чл.420 ГПК не се отнася за актовете по чл.419 т.9 ГПК с оглед лимитативното посочване в ал.1 чл.420 ГПК. Когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК, с депозирането на възражение настъпва и спиране на принудителното изпълнение ex L.. Нарочният акт на районния съд за спиране не съставлява определение по чл.420 ГПК подлежащ на самостоятелен контрол, а по-скоро, констатация на обстоятелството, че е налице валидно постъпило възражение, което е предпоставка за спиране на изпълнението. Т.е. това определение има по-скоро констативен характер.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 117 от 26.10.2011 год. по ч.т.д.№ 41/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.