3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София,26.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1501/2013година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 14.09.2012г. по ч. гр. д. № 6719/2012 г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 29 състав разпореждане от 06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 15133/2012 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК против В. Д. В. от [населено място] за сумите по договор за кредит от 21.05.2008 г.
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Счита за противоречащ на закона извода на въззивния съд за неоснователност на искането за издаване на заповед за изпълнение по съображения, че банката-заявител е придобила процесните вземания въз основа на договор за цесия, като застъпва становището, че разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК не поставя ограничения относно произхода и вида на вземанията, за които банките могат да поискат издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, ако тези вземания се водят в счетоводните им регистри и бъдат удостоверени пред съда с извлечение от тези регистри, какъвто именно е и настоящият случай.
Като релевантни за конкретното дело в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, са поставени въпросите: 1. Какъв следва да е характерът и видът на вземанията, за които банките могат да поискат издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 2 и чл. 418 ГПК и допустимо ли е това за вземания, произтичащи от договор за банков кредит с длъжниците, прехвърлени на трето лице по силата на договор за цесия и обратно цедирани на банката по силата на договор за цесия с това трето лице и 2. Следва ли в хода на заповедното производство съдът да преценява извършеното прехвърляне на вземането, когато банката се легитимира като кредитор на основание договор за цесия с трето лице и е поискала издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 2 и чл. 418 ТПК като е представила документ по чл. 417, т. 2 ГПК. По отношение на тези въпроси се поддържа, че се решават противоречиво в практиката, в подкрепа на което частният касатор се позовава на определение от 29.05.2012 г. по ч. гр. д. № 7139/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Г отделение.
Ответникът по частната касационна жалба – В. Д. В. от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, с което е отхвърлено депозираното от [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК против В. Д. В. от [населено място], въззивният съд е счел, че в случая банката-заявител не е от кръга на лимитивно изброените субекти, които могат да се ползват от облекчената процедура за образуване на заповедно производство въз основа на посочените в тази норма несъдебни изпълнителни основания, тъй като същата е придобила вземането си срещу длъжника по силата на цесия от небанкова институция. Решаващият състав е преценил като ирелевантно обстоятелството, че задължението на ответника произтича от договор за банков кредит, сключен с банката-заявител, по съображения, че цедирането на вземането в полза на трето лице, за което длъжникът е надлежно уведомен, има правопогасяващ ефект за вземането й към кредитополучателя. Изцяло е възприето и становището на първата инстанция, че последващото цедиране на вземането от третото лице в полза на банката не води до възстановяване на първоначалното договорно правоотношение между банката и длъжника, тъй като тя е загубила качеството си на кредитор по него със сключването на първата цесия, т. е. вземането е престанало да бъде такова, произтичащо от банкова сделка.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от частния касатор въпроси отговорят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – същите са обусловили изхода на конкретното дело. По тези въпроси, обаче, вече е формирана практика на ВКС, имаща задължителен характер за долустоящите съдилища – постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК определение № 583/20.07.2010 г. по ч. т. д. № 506/2010 г., II т. о. Съгласно цитираната практика, цесионерът не би могъл да иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, ако от този ред не е могъл да се ползва цедентът. Наличието на посочената практика, която се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС, изключва съществуването на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се обсъжда и представеното в негова подкрепа определение на Софийски градски съд. А доколкото тази практика е съобразена и в обжалвания въззивен акт, касационният контрол същия не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 14.09.2012г. по ч. гр. д. № 6719/2012 г. на Софийски градски съд, Търговска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: