2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
Гр.София, 06.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 346 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С., [населено място] срещу определение № 1432/12.06.14г., постановено по ч.гр.д.№ 1476/14г. от Софийския апелативен съд, с което са оставени без уважение молба вх.№ 5756/15.05.14г. и молба вх.№ 5757/15.05.14г. за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на определение № 931/22.04.14г. по ч.гр.д.№ 1476/14г. на Софийския апелативен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, че не е налице несъответствие между формираната воля на съда, постановил акта, и външното й изражение в диспозитива на определението. По молбата за допълване на определението е счетено, че с постановеното обезсилване на първоинстанционното определение съдът се е произнесъл по искането в частната жалба и въззивният акт не се нуждае от допълване.
Определението е правилно.
По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка.
Изложените основания в молбата касаят оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд, че разпореждането от 09.02.12г., с което е върната подадена въззивна жалба, е влязло в сила. Констатацията на съда, дори да е неправилна, не подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК, а на обжалване по реда на инстанционния контрол. Това са съображенията на състава на САС да отхвърли молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и защитата срещу неправилността на въззивното определение е осъществена с подаването на частна жалба срещу определение № 931/22.04.14г. по ч.гр.д.№ 1476/14г. на САС, по която е образувано ч.т.д.№ 347/15г. на ВКС, І т.о.
По молбата за допълване.
Основанието за допълване е изведено от липсата на произнасяне по частна жалба срещу разпореждане от 28.02.13г. по гр.д.№ 11672/10г. на СГС. В случая въззивният съд се е произнесъл по частната жалба, като е приел, че обжалваното определение е недопустимо. Съставът на САС разполага с правомощия за служебна проверка за допустимост на обжалвания акт съгласно чл.270, ал.3 ГПК, като след обезсилването на първоинстанционното определение е следвало да прекрати производството по делото. Искане за допълване в посочения смисъл не е заявено, а се иска произнасяне с диспозитив за оставяне без разглеждане на частната жалба, какъвто не се постановява с посочената хипотеза. Независимо от липсата на диспозитив за прекратяване на производството по делото, след обезсилване на първоинстанционния акт на посоченото основание делото не подлежи на връщане за продължаване на процесуалните действия, поради което това нарушение не е съществено. По изложените съображения определението, с което е отказано допълване на определение № 931/22.04.14г. по ч.гр.д.№ 1476/14г. на САС е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1432/12.06.14г., постановено по ч.гр.д.№ 1476/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.