2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София,23.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1122/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба № 606 от 27.02.2015 г. на А. Д. К. от [населено място]. И., област С. срещу разпореждане № 122 от 18.02.2015 г. по в.ч.т.д. № 258/2014 г. на Силистренски окръжен съд за връщане на подадената от същото лице частна касационна жалба вх. № 469 от 17.02.2015 г., с която е обжалвано постановеното по това дело определение № 531 от 22.12.2014 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното въззивно разпореждане като неправилно с твърдението, че върнатата с него частна жалба вх. № 469 от 17.02.2015 г. подлежи на инстанционно разглеждане.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
За да върне подадената от А. Д. К. частна касационна жалба вх. № 469 от 17.02.2015 г., въззивният съд е приел, че постановеното от него определение № 531 от 22.12.2014 г. по в.ч.т.д. № 258/2014 г. не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 274, ал. 4 ГПК.
Настоящият състав намира, че разпореждането е правилно.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото /предвид предмета на спора – вземания, породени от договор за кредит/, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК са вземания за суми под установения в закона минимален размер, съответно за: 996.35 лв. – главница; 270.85 лв. – договорна лихва; 106.85 лв. и 425.35 лв. – мораторна лихва. Ето защо, направеният от въззивния съд извод за недопустимост да бъде обжалвано постановеното от него определение № 531 от 22.12.2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно определение № 3483 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 269/2014 г. на Силистренски районен съд по молба за възстановяване на срок, е в съответствие със закона и следва да бъде споделен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 122 от 18.02.2015 г. по в.ч.т.д. № 258/2014 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: