Определение №215 от 42436 по търг. дело №1846/1846 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
Гр.София, 07.03.2016 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1846 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 23/27.02.15г., постановено по т.д.№ 21/15г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1655/06.11.14г. по гр.д.№ 4430/12г. на Русенския районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 17208.83 лв., представляваща недължимо заплатена сума за допълнително начислена ел.енергия за периода 19.12.2008г. – 08.06.2009г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, като ищецът по иска – настоящ ответник по касационната жалба е заплатил исковата сума по направена корекционна сметка от доставчика – касатор. Изложени са съображения, че извършването на промяна в сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия е лишено от основание, поради отсъствието на съответна норма в Закона за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004г. Доставчикът не е доказал начисленото количество да е за доставена и реално потребена електрическа енергия, поради което да се дължи заплащането й, а електроразпределителното дружество е собственик на СТИ и има задължението да го държи в техническа изправност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора.
Касаторът поставя въпроса за наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период, като се позовава на противоречие с практиката на ВКС – решение № 38/15.05.14г. по т.д.№ 5/13г. Въведен е и въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за това приложими ли са разпоредбите на З. в споровете между търговци, предвид нормата на П..13, т.1 от З., която дава определение за потребител по смисъла на този закон, докато в случая страните по спора са търговци – юридически лица.
По въпросите за възможността да се извършва корекция на сметки за доставена електрическа енергия и за неравноправния характер на клаузи в общите условия на договорите, както и за предпоставките за извършване на такава корекция са постановени решения от ВКС по реда на чл.290 ГПК, като например решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009г. на ІІ т.о, решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д.№1008/2010г. на ІІ т.о., решение № 159/30.09.2013г. по т.д.№ 773/12г. на ІІ т.о., решение № 12/06.03.12г. по т.д.№ 119/11г. на І т.о. и решение № 38/15.05.14г. по т.д.№ 5/13г. на І т.о. В цитираната практика на ВКС, е прието, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Даденото разрешение е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като се нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Съображенията са изведени от създадената в общите условия на договорите възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, само когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.
Конкретно в решение № 38/15.05.14г. по т.д.№ 5/13г. на ВКС, І т.о. е възприета практиката на ВКС по посочените решения в частта по въпроса за допустимост на корекция на сметката на електрическа енергия, когато отклоненията в показателите се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя. Различният резултат от спора е обусловен от приетия за доказан от електроразпределителното предприятие факт на осъществено действие – нарушаване на пломбата и монтиране на допълнителна платка на СТИ, което има за резултат отчитане на по-малки количества от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия и доказано виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлявало неизпълнение на договорните му задължения, поради което е ангажирана отговорността му за заплащане на начислената електрическа енергия за минал период.
В този смисъл обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС по поставения първи въпрос от касатора. В обжалваното решение въззивният съд не е приел за доказано неправомерно въздействие върху СТИ, а единствено, че СТИ е неизправно. Преценката на събраните по делото доказателства е част от решаващата дейност на съда по същество и същата не подлежи проверка в производството по чл.288 ГПК.
Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и същият не е от значение за спора, тъй като в обжалваното решение не са обсъждани клаузи на общи условия на договора и не е направен извод за тяхната неравноправност. Изложените съображения за липса на основание за извършване на едностранна корекция на сметката за доставена електрическа енергия са изведени от законовата уредба на отношенията, а не от прогласена нищожност на договорни уговорки. В този смисъл въпросът не е обуславящ за крайния извод от спора по делото, поради което не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23/27.02.15г., постановено по т.д.№ 21/15г. от Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top