О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София, 04.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1061 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 20. 02. 2018 г. по в. т. д. № 315/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по т. д. № 207/2018 г. на Варненския окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и прави искане за отмяната му. Оспорва се извода на въззивния съд за съществуването на предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като исковата молба по приетото от съда за обуславящо т. д. 207/2018 г. на Варненския окръжен съд била нередовна и тъй като не съществувала връзка на преюдициалност между делата.
Ответниците по частната жалба Г. Ж. И., Н. Я. Я. и П. В. П. я оспорват и изразяват становище, че атакуваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството по в. т. д. № 315/2017 г. на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Г. Ж. И., Н. Я. Я. и П. В. П. срещу решение № 243 от 3. 04. 2017 г. по т. д. № 1960/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд. Посоченото решение на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, имаща характер на определение, за прекратяване на производството по предявените от частните жалбоподатели искове с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ срещу ответниците Д. С. А., С. Б. С., А. И. М., Д. Г. Д. и П. Д. М., тъй като е потвърдено с определение № 432 от 8. 07. 2017 г. по в. т. д. № 315/2017 г. на Варненския апелативен съд, чието касационно обжалване не е допуснато с определение № 649 от 18. 12. 2017 г. по ч. т. д. № 2442/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Ето защо въззивното производство е висящо в частта по жалбата на посочените физически лица срещу решението на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените от тях срещу [фирма] искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че следните вписани по партидата на ответното дружество в търговския регистър обстоятелства са несъществуващи: прехвърляне на дружествени дялове от Д. С. А. на С. Б. С., заличаване на Д. С. А. като управител и едноличен собственик на капитала, вписване на нов управител и едноличен собственик на капитала – С. Б. С., вписване на нов адрес на управление на дружеството – [населено място], [улица], ет. 3, ап. 17 по вписване № 20080603183403; прехвърляне на дружествени дялове от С. Б. С. на А. И. М. и вписване на нов съдружник по вписване № 20081216123629; заличаването на съдружниците С. Б. С. и А. И. М. и вписване на тяхно място като съдружници в дружеството на П. Д. М. с дялов капитал 2 500 лв. и на Д. Г. Д. с дялов капитал от 2500 лв., прехвърлянето на 2500 лева дялов капитал на дружеството от прехвърлителя С. Б. С. на приобретателя П. Д. М. и прехвърлянето на 2500 лева дялов капитал на дружеството от прехвърлителя А. И. М. на приобретателя Д. Г. Д. и вписване на П. Д. М. и Д. Г. Д. като управители на дружеството и вписване на ново седалище и адрес на управление на дружеството – [населено място], [улица], вх. Б, ап. 4 по вписване № 20130812102924.
С молба от 15. 02. 2018 г., депозирана пред въззивния съд, ищците – въззивници Г. Ж. И., Н. Я. Я. и П. В. П. са поискали на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото да бъде спряно до приключване на т. д. № 207/2018 г. на Варненския окръжен съд с влязъл в сила съдебен акт.
За да спре производството по в. т. д. № 315/2017 г. на Варненския апелативен съд до приключване на т. д. № 207/2018 г. на Варненския окръжен съд, въззивният съд е приел, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочил е, че предмет на делото са искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, свързани с вписвания, основани на атакувани с исковете по чл. 124 ГПК по т. д. № 207/2018 г. на Варненския окръжен съд прехвърлителни сделки между ответниците, което налага извод за съществуване на връзка на преюдициалност между делата.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че обжалваното определение за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основание за спиране по цитираната норма е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Касае се до релевантна връзка на преюдициалност, като критерият е дали решението по другото дело би формирало сила на пресъдено нещо от значение за преценката на обуславящите факти.
В случая така изяснената връзка на преюдициалност е налице, съответно съществува предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото по исковете с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписаните по партидата на ответното дружество [фирма] в търговския регистър обстоятелства, предмет на вписвания № 20080603183403, № 20081216123629 и № 20130812102924, са несъществуващи. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Обуславящият характер на т. д. № 207/2018 г. на Варненския окръжен съд следва от образуването му по предявени от ищците-въззивници Г. Ж. И., Н. Я. Я. и П. В. П. срещу ответника [фирма] и Д. С. А., С. Б. С., А. И. М., Д. Г. Д. и П. Д. М. установителни искове: 1. за нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 25. 03. 2008 г. и 27. 03. 2008 г. и на договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен между Д. А. и С. С., обусловили вписването на обстоятелствата, за които се твърди, че са несъществуващи, а именно по вписване № 20080603183403; 2. за нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 11. 12. 2008 г. и на договор за прехвърляне на дялове, сключен между С. Б. С. и А. И. М. обусловили вписването на обстоятелствата, за които се твърди, че са несъществуващи, а именно по вписване № 20081216123629 и 3. за нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 15. 04. 2013 г. и 7. 05. 2013 г., на договор за прехвърляне на дялове, сключен между А. И. М. и Д. Г. Д., и на договор за прехвърляне на дялове, сключен между С. Б. С. и П. Д. М., обусловили вписването на обстоятелствата, за които се твърди, че са несъществуващи, а именно по вписване № 20130812102924. Влязлото в сила решение по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД с обвързваща страните сила на пресъдено нещо би установило евентуалната нищожност на съответните решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество и на договорите за прехвърляне на дялове по чл. 129 ТЗ и би било от значение при преценката дали са възникнали валидно обстоятелствата, предмет на твърдяното по исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ вписване на несъществуващи обстоятелства.
С оглед доводите на жалбоподателя трябва да се изтъкне, че на наличието на основанието за спиране на производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не се отразява съществуването на процесуалните предпоставки за допустимост на обуславящите искове, освен ако не са довели до прекратяване на производството по тях. Релевантни за спирането са само връзката между делата и висящността на обуславящото дело. Ето защо при спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът не проверява допустимостта на исковете по преюдициалния спор. Преценката на последната, в частност на предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, между които е и предявяването на иска с искова молба, отговаряща на изискванията за редовност, е част от правомощията на съда, разглеждащ исковете. Същата не би могла да бъде осъществявана от друг съд. Проверката за валидно възникване на процесуалното правоотношение или процесът относно процеса, макар и с относителна независимост от исковия процес, е в правомощията на съда, сезиран с исковете, и може да се развие на три инстанции. При влязло в сила решение, дори и в хипотезата на недопустим иск, съдът е длъжен да го зачете и то обвързва страните със сила на пресъдено нещо /чл. 297 и чл. 298 ГПК/.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 20. 02. 2018 г. по в. т. д. № 315/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по т. д. № 207/2018 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: