О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София, 03.05.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2585 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н./, гр. София, подадена чрез синдиците на банката, срещу решение № 1836/13.07.2018г., постановено по т.д.№ 5710/17г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1657/22.08.2017г. по т.д.№ 3656/16г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение, по възражение на „Мандрисофт” ЕООД, [населено място] срещу решение на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н./, на основание чл.68, ал.3 ЗБН е допълнен списъкът на приетите вземания с вземания на „Мандрисофт” ЕООД, придобити с договори за цесия със С. С. С., М. Красинова Ц. и В. Л. Ц., като е определена поредност на удовлетворяване на вземанията по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН /редакция ДВ бр.67/2003г./.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК. По делото е безспорно, че кредиторът е придобил вземания в общ размер от 190918,31 лв. по договори за цесия, сключени със С. С. С., М. Красинова Ц. и В. Л. Ц., които вземания произтичали от договори за преференциални безсрочни депозити с „КТБ” АД /н./. Цесиите са съобщени на банката на 05.11.2014г. и са включени в списъка на приетите вземания с посочен ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.7 ЗБН. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение за промяна на реда на удовлетворяване на вземанията в определената поредност по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН по съображения, че с договора за цесия се променя само титулярът на вземането, но от обективна страна, по своите правопораждащи факти и правноиндивидуализиращи белези, вземането остава непроменено. Банката остава длъжник и следва да изпълни задълженията си по договора за влог с кредитора. С придобиването на качеството „вложител” цесионерът има правото да получи средствата по банковата сметка на цедента. Ограниченията по чл.9, ал.2 ЗГВБ, респ. чл.4, ал.3 ЗГВБ /отм./ имат отношение само към изплащането от ФГВ на вземанията, но не и спрямо придобилия вземането „вложител”, както и процесните вземания са възникнали преди поставяне на банката под особен надзор.
Касаторът поставя в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следните въпроси, по отношение на които твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК: 1. Качеството „вложител” субективно качество ли е с оглед на личността?; 2. Прехвърлимо ли е чрез договор за цесия качеството „вложител”?; 3.След уведомяване и осчетоводяване на прехвърленото вземане по влог от страна на длъжника – банката по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, цесионерът придобива ли качеството „вложител” по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗБН?; 4. Придобитото вземане по силата на договор за прехвърляне на вземане (цесия), произтича ли от временни положения в резултат на обичайните банкови сделки, отговарящи на дефиницията за „вложител” по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗБН?; 5.Следва ли цесионерите да предявят вземанията си пред синдика в сроковете и по реда на чл.63, ал.1 ЗБН или следва да бъдат включени служебно в първоначалния списък на приетите от синдика вземания по чл.64, ал.1 ЗБН?; 6. С оглед на това, че вземането е придобито до една година преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, следва ли кредиторът да се удовлетворява по реда на чл.94, ал.1, т.4 ЗБН като вложител?; 7. Отговаря ли на дефиницията за „вложител” съгласно П..1 т.4 от ДР на ЗБН цесионер, за когото не е налице, което и да е от следните условия: не е в правоотношение с банката, не е сключил договор за влог с банката, не е предоставил парични средства на банката, не е идентифициран от банката съгласно вътрешните правила, не е приел общите условия на банката, не заплаща такси по тарифата на банката за обслужване на сметката, по която е осчетоводено прехвърленото вземане, не е извършена задължителна проверка по реда на ЗМИП?; 8.Законосъобразно ли е прилагането на двойни стандарти по отношение на списъка на приетите вземания, като същият да бъде допълван с кредитори – цесионери с ред на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.4 ЗБН?.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Петият и осмият от поставените въпроси не са обуславящи за решаването на спора. Въпросът дали съществува задължение на цесионерите да предявят вземанията си пред синдика в сроковете и по реда на чл.63, ал.1 ЗБН или тези вземания подлежат служебно на включване в списъка на приетите от синдика вземания не е обсъждан от въззивния съд, поради обстоятелството, че вземането на ищеца по иска е включено от синдиците в списъка на приетите вземания и възражението по чл.66, ал.6 ЗБН е подадено само относно определената поредност за удовлетворяване. Въпросът за създадения според касатора „двоен стандарт” по отношение на списъка на приетите вземания не попада в приложното поле на касационното обжалване предвид законодателната уредба за разглеждане на подадените възражения по чл.66, ал.6 ЗБН в отделно производство по реда на чл.68, ал.1 ЗБН. Възприемането на противната теза би създало обвързаност на решението на съда по възражението (разглеждано по чл.68 ЗБН) от акта на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.67, ал.2 ЗБН, което по същество би представлявало лишаване на кредиторите на несъстоятелността от право на възражение срещу поредността на удовлетворяване на приетите им вземания.
Въпроси от втори до седми биха могли да се обобщят като въпрос, относим към преценката за качеството „вложител” на цесионер, придобил вземане по договор за влог, непокрито от гаранцията по ЗГВБ, която преценка е обуславяща за поредността на удовлетворяване на това вземане по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН в приложимата за спора редакция до изменението с ДВ бр.62/2015г. Въпросът е от значение за спора, поради което е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, но касаторът не е обосновал наличието на някое от въведените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Според т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случая поставеният въпрос изисква тълкуване на разпоредбата на чл.94, ал.1, т.4 ЗБН – редакция към ДВ бр.67/29.07.2003г., приложима към спора съгласно пар.6, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН, ДВ бр.62/2015г. в сила от 14.08.2015г. Според нормата на чл.94, ал.1, т.4 ЗБН в този ред на удовлетворяване са включени вземания, за които фондът (ФГВБ) се е суброгирал, и вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете. По силата на чл.9, ал.2 ЗГВБ Фондът за гарантиране на влоговете в банките не изплаща суми на лица, които са придобили право по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога в срока на действие на мерките по чл.116, ал.2, т.2 и 3 от ЗКИ и след датата на издаване на акт по чл.20, ал.1. По смисъла на този закон влог е кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия – пар.1, т.1 от ДР на ЗГВБ, а вложител е титулярят или в случаите на съвместен влог – всеки от титулярите на влога – пар.1, т.6 от ДР. В пар.1, т.4 на ДР на ЗБН е дадено легално определение на вложител, като лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки.
Съставът на І т.о. на ВКС намира, че отговорът на въведения от касатора правен въпрос се извежда от така цитираната законодателна уредба.
По реда на чл.94, ал.1, т.4 от Закона за банковата несъстоятелност се удовлетворяват вземанията на вложители, поради което качеството „вложител” се определя според дефиницията за вложител в допълнителната разпоредба на този закон и същото произтича от правото на едно лице да получи паричните средства по банкова сметка или средствата, представляващи кредитни салда. Определението за вложител в Закона за банковата несъстоятелност съответства на определението за влог в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Влогът е дефиниран като кредитно салдо, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия, независимо дали салдото се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки. Следователно в Закона за гарантиране на влоговете в банките законодателят не е обвързал понятието за влог само със сключен договор за банков паричен влог по смисъла на Търговския закон (чл.421 и сл.), а и с други хипотези, при които се формират кредитни салда, т.е. налични са средства, които банката трябва да плати на вложители.
При тълкуването на разпоредбата на чл.94, ал.1, т.4 ЗБН в частта „вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете” съобразно смисъла на понятието за „влог” по ЗГВБ и на понятието „вложител” според ЗБН безпротиворечивият извод, който се налага е, че лицата, „които са придобили право по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога в срока на действие на мерките по чл.116, ал.2, т.2 и 3 от Закона за кредитните институции”, т.е. лицата по чл.9, ал.2 ЗГВБ, имат качеството на вложители, чиито вземания не са покрити от системата за гарантиране на влоговете. Такова лице, придобило право по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога, е цесионерът, на когото цедентът (страна по договор за влог с банката), е прехвърлил правата си. Смисълът на законовата норма на чл.94, ал.1, т.4 ЗБН се установява точно от легалното определение за вложител, дадено в пар.1, т.4 на ДР на ЗБН.
По тези съображения съставът на ВКС приема, че приложимата за спора правна норма е ясна, не е налице непълнота, която да бъде отстранена чрез тълкуване и липсва противоречие между тази норма и други норми, от които да се извлича точният й смисъл, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и основанието по чл.280, ал.2 ГПК.
Разноски за производството не се дължат. Касаторът е заплатил държавна такса за производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1836/13.07.2018г., постановено по т.д.№ 5710/17г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.