О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София, 10.07.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т. д. № 1588/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 4973/31.05.2019 г. от ответника по касация – Българска народна банка, чрез процесуален пълномощник, за изменение на определение № 302/21.05.2019 г. по т. д. № 1588/2018 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, второ отделение в частта за разноските, като се присъдят такива, сторени в касационната инстанция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 7 044 лв. с ДДС.
Насрещната страна – К. Ц., е получил препис от молбата, като по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК чрез процесуалния си пълномощник е изразил становище за нейната неоснователност. Релевирано е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима – подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като частично основателна по следните съображения:
С постановеното по делото определение не е допуснато касационно обжалване на решение № 378 от 15.02.2018 г. по в.гр.д. № 4035/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 696/23.03.2018 г., в частта, с която след съответна отмяна на решение № 3191/09.05.2017 г. по гр.д. № 13890/2015 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Българска народна банка иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 53 100 щ.д., причинени в резултат на противоправно действие и бездействие на назначените от ответника квестори на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с това определение ВКС се е произнесъл и по направените разноски по делото пред касационната инстанция, но е приел, че такива в полза на ответника по касация не се следват, доколкото не е представил надлежни доказателства за извършването на такива.
При повторен преглед на материалите по делото се установи, че молителят своевременно е представил такива доказателства, поради което са налице условията на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното определение в частта му за разноските. Молителят – ответник по касационната жалба след подаване на писмения отговор е депозирал молба по чл.80 ГПК с вх.№ 5696/07.06.2018 г., към която е приложен договор за правна защита и съдействие от 31.05.2017 г., сключен с Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и ко“. От него е видно, че страните са се договорили услугите по същия да бъдат предоставени срещу възнаграждение от 5 870 лв. без ДДС, като плащането на така уговорената сума е прието да се извърши по банков път. Представени са също така фактура и платежно нареждане, удостоверяващи, че уговореното възнаграждение с начислен към него ДДС е действително заплатено на 06.06.2018 г. С оглед горното, разходите на ответника по касация са доказани в съответствие с указанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Тъй като в производството по чл. 288 ГПК, приключващо в закрито заседание, касаторът няма възможност да се запознае с представения от ответника по касационната жалба договор за правна защита и съдействие и да възрази на основание чл. 78, ал. 5 ГПК срещу прекомерния размер на платения от тази страна адвокатски хонорар, направеното с отговора на молбата по чл. 248 ГПК искане в горния смисъл е своевременно и непреклудирано, а по същество – и основателно, по следните съображения:
С оглед цената на иска /93 176.69 лв., равностойни на 53 100 щ.д. по курса на БНБ към 08.09.2015 г./, минималното адвокатско възнаграждение, в съответствие с правилото на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /НМРАВ/, би възлизало на 2 493.98 лв., към което, съгласно § 2а от ДР на НМРАВ, следва да се начисли и включи ДДС в размер на 498.80 лв. Доколкото търсеното от Българска народна банка адвокатско възнаграждение не съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора в настоящата инстанция и на извършените процесуални действия и съобразно правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същото следва да бъде редуцирано до сумата от 3 000 лв. (с ДДС), до който размер искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 302 от 21.05.2019 г., постановено по т.д. № 1588/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Ц. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на Българска народна банка, [населено място], сумата от 3 000 лв., представляваща направени разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: