10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София, 02.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 315 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Стемо”ООД срещу решение № 222/10.09.2018г. по в.т.д. № 328/2018г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 50/06.03.2014г. по т.д. № 25/2013г. на Габровски окръжен съд касаторът е осъден да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от 1 047 840лв., представляваща авансово плащане по договор № РД04/72 от 04.06.2009г., както и сумата от 21 334,31лв. – лихва за забава върху главницата за периода 26.12.2012г. – 08.03.2013г., сумата от 59196,96лв. – разноски по делото и са отвърлени насрещните искове на касатора срещу МТСП с правно осн. чл.266, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите от 1 571 760лв.- главница по договор, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 459 774,29лв. за периода 02.06.2010г.- 02.04.2013г.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3, ал.2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията Министерство на труда и социалната политика, [населено място] оспорва основателността на касационната жалба и осъществяване на предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при новото разглеждане на спора след отменителното решение на ВКС на преценка подлежи наличието или не на изпълнение на задълженията на касатора по процесния договор и ако е налице неизпълнение, дали то не е поради недаване на нужното съдействие от страна на възложителя, поето като задължение за последния по договора. Съгласно указанията на ВКС са били назначени две експертизи, като задачите им относно обема на дължимата от изпълнителя престация като системен интегратор са прецизирани с оглед анализ на техническото задание, техническото предложение и план-графика за релевантната първа година от действие на договора. След обсъждане на заключенията, устните обяснения на вещите лица и писмените доказателства: договор, приложения, план-график, одитни доклади, ВТАС е направил извод за лошо изпълнение от страна на касатора на сключения между страните договор за обществена поръчка за изграждане на интегрирана информационна система в структурните звена на МТСП, което може да се приравни на пълно неизпълнение на задълженията по договора. Съответно въззивната инстанция е приела, че възложителят е изпълнил поетите от него задължения за съдействие, като е предоставил на другата страна необходимата информация за реализирани вече подготвителни дейности и резултатите от тях / стандарти, проект за одит, пилотен информационен терминал и пр./. Поради това е уважила предявения иск от страна на възложителя за заплащане на обезщетение в размер на авансово заплатеното възнаграждение за първата година по процесния договор, както е присъдила и мораторни лихви. Потвърдила е решението на ГОС за отхвърляне на насрещните искове на касатора за заплащане на остатък от възнаграждението по договора за първата година и на лихва за забава върху него.
В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да реши спора като разгледа и обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени в процеса твърдения и възражения на страните?; 2 / Длъжен ли е въззивният съд да спази дадените му от ВКС указания за решаване на спора?; 3/ Може ли съдът при липса на специални знания в дадена област на науката да разреши спора в противоречие с отговорите на приетите по делото заключения, изготвени от вещи лица със специални знания в същата тази област на науката? Доколко има възможност съдът да се отклонява от заключенията на вещите лица, когато предвид предмета на експертизите, не разполага със знания в конкретна наука? Следва ли разпоредбата на чл.202 ГПК да намира приложение по отношение на всяка експертиза?; 4/ Разполага ли съдът с правомощието, при липса на специални знания по конкретни технически въпроси, сам да отговори на тях, без да назначи експертиза за това?; 5/ Длъжен ли е съдът да се мотивира подробно за начина, по който е стигнал до констатациите, на база на които е формулирал решението си, когато те са различни от приетото в СТЕ?; 6/Длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това в какво конкретно се изразява грижата на добрия стопанин, респ. грижата на добрия търговец, когато са насрещни възраженията за неизпълнение от двете страни, както и има възражение по чл.63, ал.1 ЗЗД?; 7/ Длъжен ли е съдът да определи какви са критериите, при които следва да се прецени липсва ли съдействие от страна на кредитора по смисъла на чл.83, ал.1 ЗЗД, когато са събрани доказателства за действително наличие на такова поведение от страна на кредитора? Касаторът се позовава и на очевидна неправилност. Като допълнително основание сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с разрешенията, обективирани в практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – в Решение № 409/28.02.2013г. по гр.д. № 59/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 36/07.08.2015г. по т.д. № 465/2014г. на ВКС, II т.о., Решение № 88/06.07.2017г. по т.д. № 3114/2015г. на ВКС, I т.о. и мн.други ; по втори въпрос – в Решение № 217/03.07.2012г. по гр.д. № 579/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 175/23.12.2015г. по т.д. № 3021/2014г. на ВКС, I т.о., Решение № 18/22.07.2014г. по т.д. № 25/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 246/15.01.2014г. по гр.д. № 3417/2013г. на ВКС, II г.о., Решение № 115/30.04.2013г. по т.д. № 805/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 28/27.06.2017г. по т.д. № 3416/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 218/14.11.2013г. по гр.д. № 2324/2013г. на ВКС, II г.о. и др.; по четвърти и пети въпрос – в Решение № 248/16.11.2015г. по гр.д. № 1271/2015г. на ВКС, III г.о., Решение № 118/15.05.2012г. по гр.д. № 588/2011г. на ВКС, III г.о., Решение № 132/29.05.2015г. по гр.д. № 7298/2014г. на ВКС, III г.о., Решение № 214/19.10.2015г. по гр.д. № 1619/2015г. на ВКС, III г.о.; по седми въпрос се позовава на цитираното допълнително основание, но не сочи съдебна практика. Селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е въведен по отношение на трети, шести и седми въпроси.
Първият поставен правен въпрос е решен в съответствие с цитираната от касатора трайна и последователна практика на ВКС, която приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол на осн. чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. Тези ограничения се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под относимата материалноправна норма, при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено в жалбата, както и в хипотезата, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса. Също така е застъпено становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК.
Въпросът е поставен от касатора с оглед на доводи за необсъждане от въззивния съд на писмо от 23.12.2009г. и на цялата кореспонденция между страните за първата отчетна година, на възражението на касатора, че е бил възпрепятстван от възложителя да изпълни в цялост задължението си, на план-графика с оглед задълженията на изпълнителя. Не са били преценени в цялост заключенията на експертизите и обясненията на вещите лица, въпросът за гаранцията за добро изпълнение и всички писмени доказателства по делото. Настоящият състав на ВКС констатира, че в мотивите на обжалваното решение изрично ВТАС е разгледал план-графика от 14.07.2009г. След като се е позовал на съдържанието му, при това след съпоставка с техническото предложение, е направил извод, че в план-графика формално е възпроизведено аналогично съдържание, като това на техническото предложение, т.е при пълна липса на конкретика. Такава липсва и по отношение съдействието, което е следвало да окаже възложителят във връзка с изпълнение на договора. Въззивният съд е разгледал отговорите по всеки един поставен на експертизите въпроси и ги е съпоставил както помежду им, така и с писмените доказателства в приложения към делото. Въз основа на обсъдено обяснение на в.л. доц.д-р И. в открито с.з. решаващият съд е достигнал до извод за поставената обща цел, която следва да бъде достигната при изпълнение на договора – системният интегратор подпомага МТСП в подготовката на дейноста по изграждане на интегрирана информационна система на структурните звена на министерството, т.е. трябва да извърши интеграцията на множество дейности и като краен резултат се търси комуникационна свързаност, след което следва и да се извърши мониторинг. Съответно първата отчетна година включва по същността си подготвителни дейности по проекти съобразно план-графика. Също така изрично съдът е посочил, че съобразно експертизите на вещите лица, вкл. табличното отразяване на констатациите им, пълна консултация по сключване на предвидените договори, съдействие по сключването им, становище по тях и интегриране на същите впоследствие не е извършена. По отношение на изпълнението от страна на касатора въззивният съд е изложил аргументи относно това какво са установили вещите лица като предадено, съпоставил го е с приложените по делото писмени доказателства в шест тома и освен крайните изводи, че няма представени доказателства за така дефинираните по-горе общи задължения по договора, е посочил и конкретни съображения: липса на направени искания за проверка от страна на възложителя, за поправка в техническите анализи, спецификации и стандарти; повторения на приложени документи, неотносимост на част от тях към съществуващите проекти, категоричност на заключенията за част от дейностите /в изброени пунктове/, че не са изпълнени. ВТАС е мотивирал заключението си защо счита, че няма неизпълнение на задължение от страна на възложителя за оказване на съдействие. Позовал се е в тази връзка на дадените от вещите лица обяснения в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, че изборът и работата на системния интегратор е предпоставка за организиране на тържната процедура, а не обратното- провеждането на тържната процедура от страна на възложителя /избор на изпълнители, различни от касатора по зададените дейности/ да е основа за действията на изпълнителя по изпълнение на договора. Съответно съдът е констатирал, че възложителят е предоставил необходимата информация на изпълнителя относно осъществените предварителни дейности: разработени вътрешни стандарти за съвместимост на информационните системи на структурните звена в министерството, завършен проект за одит на текущото състояние, започнало внедряване на пилотен информационен терминал и пр. По отношение на писмото от 23.12.2009г. същото не е посочено от ВТАС, но е коментирано съдържанието на окончателния одитен доклад /част от който е външна IT експертиза от специалисти/, констатациите по който изрично са възпроизведени в писмото и които констатации съдът е съобразил в мотивите си. Необсъждането на въпроса за усвоената парична гаранция е поради процесуалните условия, при които той е въведен от касатора. От една страна, видно от отговора на исковата молба възражението на изпълнителя във връзка с гаранцията е, че тя не се дължи, тъй като е налице точно и пълно изпълнение на задълженията му. Очевидно, че при извод на въззивния съд за цялостно неизпълнение на дейностите за относимата към спора първа отчетна година, той се е произнесъл по обуславящия основателността на възражението факт – налице ли е изпълнение от страна на длъжника-изпълнител. От друга страна, видно от насрещната искова молба касаторът е предявил третия насрещен иск за връщане на паричната гаранция при условията на евентуалност, ако бъде уважен един от първите два насрещни иска– за сумите от 1 571 760лв.- главница по договор и 459 774,29лв.- лихва за забава /л.268 по т.д. № 25/2013г. на ГОС/. С оглед извода на въззивния съд за неоснователност на първите два насрещни иска, то не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на третия насрещен иск.
При разглеждане на спора ВТАС се е съобразил с практиката на ВКС по втория правен въпрос. В постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 750 / 04.11.2010 г. по гр. д. № 579/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 217/ 03.07.2012 г. по гр.д. № 579/11 на ВКС,ІV г.о., Решение № 128/ 29.04.2011 г. по гр.д.№ 1356/2009 г. на ВКС, ІV г.о.,Решение № 88/09.05.2011 г. по гр.д.№ 1062/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 387/17.05.2010 г. по гр.д.№ 3956/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 115/30.04.2013 г. по т.д.№ 805/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 193/04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и мн.др. е прието, че с разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и на страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. Задължението, вменено с чл.294, ал.1, пр.2 ГПК, означава още, че въззивният съд не може да приеме по съответния материалноправен въпрос, свързан с тълкуването и приложението на конкретна материалноправна норма, различно от даденото от касационната инстанция разрешение, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото. Обобщено е, че задължителността на указанията на касационния съд обхваща не само материалния, но и процесуалния закон, извод, произтичащ от граматическото и логическо тълкуване на нормата, в която е използвано родовото понятие „закон“. Указанията по прилагането и тълкуването на закона имат за цел да насочат въззивния съд към съдопроизводствени действия, необходими за правилното решаване на спора. Отклоненията от тях биха рефлектирали върху правилността на съдебния акт. Затова и законодателят изрично определя задължителността им за съда, на който е върнато делото.
В съответветствие с така цитираната съдебна практика въззивната инстанция при новото разглеждане на делото е назначила една единична и една тройна СКТЕ, включително и със задачи, посочени в отменителното решение на ВКС, за определяне обема на дължимия от изпълнителя резултат за първата година от действие на договора по изготвения план-график, респ. кои от тези дейности са изпълнени, както и какво конкретно съдействие е следвало да осъществи министерството като възложител, за да постигне изпълнителят целения резултат. Съответно съдът е направил съпоставка на отговорите на двете заключения и между тях и писмените доказателства, за да изгради своите изводи относно релевантните за спора факти, посочени и от предходния състав на ВКС. Съобразно коментираното по-горе в мотивите съдържание на писмо от 23.12.2009г. и съответвието му с констатациите по одитния доклад, на който се е позовал апелативният съд и то в контекста точно на обсъждане на задължението на възложителя за съдействие на „Стемо”ООД / в който смисъл са указанията на касационната инстанция/, се налага извод за липса на отклонение от съдебната практика по приложението на чл.294, ал.1 ГПК. Дали направените заключения на решаващия състав са обосновани не може да бъде предмет на настоящата проверка за наличие на общото и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване във фазата по чл.288 ГПК, която проверка не е идентична с тази по съществото на касационната жалба.
Въпроси от трети до пети касаят приложението на чл.202 ГПК. По него е налице съдебна практика, обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС, както и в служебно известните на настоящия състав решение № 58/13.02.2012г. по гр.д.№408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 57/06.07.2016г. по гр.д.№5932/2015г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., в които се приема, че съдът не е длъжен да възприеме едно или друго експертно заключение, но когато го отхвърля е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неточните или ненаучните позиции, като прецени всестранно и другите доказателства. Въззивният съд изцяло е съобразил цитираната практика на ВКС, като е изложил аргументи относно това защо не кредитира /при това не изцяло, в която насока са доводитена касатора/ отделни отговори. Направен е анализ на отразените по план-графика дейности, като същите са съпоставени с Техническото предложение, отчетено е табличното отразяване за всяко тримесечие на първата година, като е възприето и обяснението на вещото лице в съдебно заседание относно неизпълнение на целите – осъществяване на пълна консултация, включваща съдействие при сключване на договори с отделни изпълнители по проектите, становища по тях и интегриране на същите за постигане на комуникационна свързаност, след което и да се извърши мониторинг. В тази връзка при некредитиране на отговори /относно предадени материали, съответствието им на дейностите за първата година, могат ли да бъдат използвани тези материали/ ВТАС се е обосновал, както с противоречия в самите заключения, така и чрез съпоставка с писмени доказателства – част от тях се повтарят, част са неотносими към съществуващите проекти, сред представените липсват кореспондиращи на общите задължения, липсват обосновани искания до възложителя за проверки и поправки в технически анализи, спецификации и стандарти и т.н. Изводът за обема на дължимото съдействие от страна на възложителя и неговото изпълнение е направен при изрично позоваване на обясненията на вещото лице в съдебно заседание относно предпоставките за организиране и провеждане на тръжни процедури. Конкретно са изброени проявленията на това съдействие, включително и въз основа на отделни писмени доказателства, като например окончателния одитен доклад. Поради което не са изпълнени допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите, касаещи назначаването и кредитирането на заключения на вещите лица.
По шести въпрос не е изпълнено допълнителното основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на чл.63 ЗЗД е създадена практика на ВКС. В Решение № 180/10.08.2015г. по гр.д. №3837/2014г. на ВКС, IV г.о. е дадена дефиниция на грижата на добрия търговец и как следва да се прецени дали длъжникът е изпълнил съобразно нея. Прието е, че грижата на добрия търговец (чл. 302 от Търговския закон) е тази, която добрият, почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на дейността в даден бранш и условията на извършването й, обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и включва определена степен на старание, внимание, напрежение на волята, както и знания, умения, определен интелектуален и физически потенциал. Касае се за абстрактен модел – изхожда се не от субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези умения и качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър търговец от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по ЗЗД, именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече /чл.63 , ал.2 ЗЗД/ знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие, той работи срещу печалба и на свой риск. Той носи отговорността при по-строги условия отколкото нетърговеца. Законът е по-строг към него, отколкото към другите длъжници. Тази грижа трябва да се полага, когато лицето притежава търговско качество по отношение на всяка сделка, както и при всички абсолютни търговски сделки, без значение дали притежава търговско качество. Критерият е обективен, като абстрактното понятие се запълва с конкретно съдържание, при отчитане обичаите в практика, добрите нрави и справедливостта. По отношение на договора за изработка в Решение № 211/ 15.01.2015 г. по т.д. № 3568/2013г. на ВКС, I т.о. е прието, че принципите на точно и добросъвестно изпълнение на задълженията, регламентирани в нормата на чл.63 ЗЗД и действието на договорите със силата на закон между страните – чл.20а, ал.1 ЗЗД се прилагат с оглед зачитане на конкретните уговорки между страните.
В съответствие с гореизложеното и предвид указанията по чл.294, ал.1 ГПК в отменителното решение именно след обсъждане на конкретни по делото факти, установени от експертизите /в частите, които са кредитирани/, съпоставка на писмени доказателства – процесен договор с оглед предмета му и сключването му в рамките на изпълнение на проект за изграждане на интегрирана информационна система в МТСП, задание, предложение, план-график, одитен доклад и др. решаващият съд е очертал общата цел и съдържанието на дължимите престации на двете страни по спора и е направил изводи налице ли е отклонение при изпълнение на дължимото.
Последният седми въпрос не изпълнява изискването по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е фактически. Свързан е с довод на касатора, че са събрани доказателства за неизпълнение на задължението на възложителя за оказване на съдействие, като съдът само механично е изброил кои дейности счита за проявление на общото задължение за съдействие. Видно от мотивите на въззивното решение във връзка с престацията на възложителя са обсъдени обясненията на вещите лица, за да се направи изод, че изборът и работата на системния интегратор са предпоставки за организиране и провеждане на тръжните процедури. Също така ВТАС е коментирал доклада и окончателния одитен доклад с констатациите по тях.
Не е осъществено и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Както вече беше посочено аргументите му съставляват доводи, повтарящи оплакванията за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения по чл.281, т.3 ГПК, изложени в касационната жалба, като акцентът е върху констатациите на двете експертизи пред въззивната инстанция и липсата на мотиви за опровергаване на същите. Следва да се има предвид, че въззивният съд е изложил съображения както за кредитиране на част от отговорите, така и за несподеляне на други. Обосновал се е не само с отразеното в заключенията, но и с устните обяснения на вещите лица /които видно и от двата протокола от открити съдебни засадения са в отговор на конкретни въпроси, очертаващи детайлно спорните факти/, коментирал е вътрешни противоречия и ги е съпоставял с писмени доказателства. Анализът на цялостния доказателствен материал е дейност по същество на проверката за правилност на обжалваното въззивно решение.
Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от което, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 222/10.09.2018г. по в.т.д. № 328/2018г. на Апелативен съд- Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: