О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 07.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6224/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. А. М.,чрез пълномощника му адв.Н. Д., срещу решение № 1178/28.06.2013 г. по гр.д.№630/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е осъден да заплати солидарно с Т. А. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 3000 лв.,ведно със законната лихва от 04.11.2011 г. и 739,66 лв. разноски.
Ответникът по касационната жалба С. Л. И., в писмен отговор ,подаден чрез пълномощника му адв.М. Н., я оспорва.Не претендира разноски и не представя доказателства за сторени такива.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Въззивният съд е отменил решение № 27/04.01.2013 г. по гр.д.№16922/2011 г. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ състав в частта, с която са отхвърлени предявените въз основа на чл. 45 ЗЗД искове против касатора и Т. А. М. до размер на сумата 3000 лв. и вместо това е осъдил същите солидарно да му заплатят тази сума, ведно със законната лихва от 04.11.2011 г. и 739,66 лв. разноски. Потвърдил е решението в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 3000 лв. до размер на сумата 9000 лв. и в тази част, като необжалвана, същото е влязло в сила.За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел,че следва да се кредитират показанията на втората група свидетели по делото-И. и П., с които ответникът по касационната жалба е споделил за нанесения му побой.Преценил е твърдяното от тях при съвкупно обсъждане с представеното медицинско удостоверение ,съставено непосредствено след инцидента , съдържащо описание на нанесените телесни увреждания и съдържащо заключение ,че е възможно те да бъдат получени както съобщава увреденото лице-при побой с гаечен ключ. Счел,е че отговорът на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на този въпрос не е пълен, тъй като макар да допуска ,че някои от нараняванията могат да се получат при падане върху панели, същевременно намира, че от такова падане трудно могат да се получат нараняванията върху главата, а относно останалите увреждания като кръвонасядане на ляв клепач и шест охлузвания на гривнена става изобщо не дава отговор.Приел е, че свид.С. няма възприятие за целия инцидент.Въз основа на така преценените доказателства въззивният съд е направил извод, че касаторът и Т. А. М. са нанесли побой на ответника по касационната жалба,причинили са му описаните в медицинското удостоверение телесни увреждания и е уважил частично исковете.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Твърди,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС,но кой е този въпрос не е указано.Изложени са доводи,че за да бъде уважен иск с правно основание чл.45 ЗЗД ищецът следва да докаже, че спрямо него е извършено конкретно деяние,от конкретен ответник, че деянието трябва да е противоправно и от него да са произлезли вреди, както и че само вината се предполага до доказване на противното.Касаторът намира,че са игнорирани показанията на единствения свидетел-очевидец и заключението на съдебно-медицинската експертиза, от които се установява,че ищецът сам се е наранил и при пълна липса на доказателства за извършени от него действия, които да са в причинно-следствена връзка с уврежданията , е постановено незаконосъобразно решение за уважаване на иска.Твърди, че в нарушение на закона, игнорирайки преките доказателства за това, че ищецът сам се е наранил, въззивният съд е счел, че наред с вината се презюмира и причинно-следствената връзка. Счита,че обжалваното решение е в противоречие със съдебната практика,според която когато понесените от ищеца вреди се намират в причинна връзка единствено с неговото поведение,не може отговорността за вредите да се възложи на ответниците.Позовава се на решение № 1038/17.06.1961 г. по гр.д.№2785/1961 г., ІV г.о., решение №710/25.07.1984 г. по гр.д.№446/1985 г., ІV г.о. и решение № 187/21.05.2013 г. по гр.д.№1137/2012 г., ІV г.о.
ВКС, състав на ІІІ г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, тъй като не са обосновани общи и допълнителни основания за това. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК общо основание за допустимост на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и обусловил правната му воля. В изложението липсва формулиран правен въпрос,във връзка с приетите от въззивния съд правни разрешения. К. съд не може да изведе такъв въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като би нарушил диспозитивното начало.Неговите оплаквания са израз на становището му за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд и следва да бъдат квалифицирани като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Те се обсъждат в производството по чл.290 ГПК, след селектиране на касационната жалба и следва да се различават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК,които трябва да се съдържат в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК . Освен правния въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване,следва да бъде доказано и наличието на допълнително основание –развитието му в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. Твърди се допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, което не е обосновано и доказано.Приложените съдебни решения не са относими, доколкото в тях се съдържат фактически изводи и обсъждане на доказателства по конкретните правни спорове, но не се откриват правни разрешения, от които да се отклоняват изводите на въззивния съд.Липсва каквато и да било обосновка и обсъждане в тази насока в изложението. Следва да се посочи и че противоречието с разрешенията , съдържащи се в решения на състави на ВКС, постановени по отделни казуси , преди приемането на сега действащия ГПК ,би представлявало основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а не по т.1.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1178/28.06.2013 г. по гр.д.№630/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Х състав в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: