Определение №215 от 7.4.2011 по ч.пр. дело №41/41 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№215
София,08.04. 2011 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март през 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 41 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Й. С. Г. против определение № 1891/20.12.2010 г., постановено от П. окръжен съд по ч.гр.д. № 955/2010 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение от 07.07.2010 г. П. районен съд е прекратил с развод брака между Й. С. П. и И. С. П. поради твърдото и непоколебимо взаимно съгласие, като е утвърдил постигнатото между бившите съпрузи споразумение, включително, че съпругът И. П. е изцяло задължен да погаси теглен по време на брака кредит от Д..
С молба от адв. С. И. Г., като пълномощник на Й. С. П. е поискано от съда да допълни, евентуално да измени решението, като запише в него, че тегления от Д. заем не еползван за семейни нужди, както и, че бившата съпруга няма задължения към кредитната институция за погасяването му.
С Решение от 24.09.2010 г. районният съд е отказал да допълни и да поправи съдебното решение Изяснил е на страните неговата същност – това, че не може да променя волеизявленията на страните, част от споразумението, поради техен пропуск или грешка, а също и това, че в случая, искането на молителя П. е и изцяло удовлетворено в основния съдебен акт, в който изрично е възпроизведено споразумението, че кредитът се погасява само от бившия съпруг.
Срещу това решение е подадена частна жалба от съпругата.
Тя е оставена без разглеждане от въззивния съд поради това, че решението по допълване или поправка на явна фактическа грешка, подобно на основното решение, което е по чл. 49, ал. 3 СК /нов/ е необжалваемо.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 330, ал. 4 ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване. Актът по чл. 250, ал. 3 ГПК /допълване/ се подчинява на същия съдопроизводствен ред при обжалване. Това се отнася и до решението с което се допуска или отказва поправка на явна фактическа грешка /изрично чл. 247, ал. 4 ГПК/.
Следователно, атакуваният съдебен акт е съобразен със закона.
Той следва да бъде оставен в сила.

МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение определение № 1891/20.12.2010 г., постановено от П. окръжен съд по ч.гр.д. № 955/2010 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top