О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 08.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4122 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. С. М. срещу определение № 260 от 18.08.2017 г. по ч. гр. д. № 3852/15 г. на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна по реда на чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 429 от 19.03.2014 г. по гр. д. №176/14г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа, че противно на приетото от предходния тричленен състав на ВКС, той е спазил срока за подаване на молбата за отмяна. Твърди, че е узнал съдържанието на атакуваното решение на 29.01.2015 г. и подадената от него на 22.04.2015 г. молба за отмяна е в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Твърди също, че има правен интерес от подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение по чл.53, ал.2 ЗКИР /сега чл.54, ал.2/, тъй като в представената по делото заповед № КД-14-03-15/11.01.2010 г., с която е изменена КК на [населено място], той е посочен като собственик и носител на права върху терена, а според строителните разрешения има права и върху обекти от намиращата се в него сграда.
Ответниците в производството С. Ц. М., Р. Ц. Ц. и Р. Г. И. оспорват молбата. Считат, че обжалваното определение е правилно. Молителят не е представил доказателства, че е собственик на имот, засегнат от приключилия правен спор, затова действително няма правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение, което не го обвързва. Освен това молбата действително е просрочена, тъй като молителят е знаел за висящото дело по чл.54, ал.2 ЗКИР, както и за предходната молба за отмяна на решението по това дело, подадена от неговата дъщеря, която е била страна по това дело.
Ответниците В. К. М., С. В. К., Д. Г. И., Д. Г. И., Ж. К. М. и Г. Е. М. не вземат становище по молбата.
Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С влязлото в сила решение № 4862 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 18281/2011 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение №429 от 19.03.2014 г. по гр. д. №176/14г. на Варненския окръжен съд, е уважен частично предявеният от Р. Ц. Ц. и Р. Г. И. срещу Г. Е. М., В. К. М., С. В. К. и Ж. К. М. иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/. Признато е, че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед КД-14-03-15/11.01.2010 г., като погрешно част с площ от 77кв.м. от имота на ищците е отразена като част от имота на ответниците.
Страна по приключилото гражданско дело е била Г. Е. М., дъщеря на молителя в настоящото производство Е. С. М., която с нотариален акт № 175/2004 г. е придобила притежаваното преди 2003 г. право на собственост на баща й върху жилищна сграда от 119 кв. м.; правото на строеж за изграждане на триетажна жилищна сграда, заедно с 648/1280 ид.части от УПИ ІV-371 в кв.25 по плана на[жк], който е засегнат от правния спор по чл.54, ал.2 ЗКИР.
Г. М. е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение, която е оставена без разглеждане като просрочена.
За да остави без разглеждане новата молба за отмяна на влязлото в сила решение, подадена от Е. С. М., предходният тричленен състав на ВКС е изложил две групи съображения: първо – че молбата е просрочена, тъй като молителят е узнал за влязлото в сила решение най-късно на 18.11.2014 г. и спрямо тази дата е пропуснал тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и второ, че той няма правен интерес да иска отмяна на съдебно решение, което не го обвързва, тъй като няма качеството на необходим другар на страна по приключилия спор.
Определението на предходния тричленен състав е правилно. Обосновано е виждането на състава, че молителят е бил в течение на приключилото производство по чл.54, ал.2 ЗКИР, в което дъщеря му е била страна, тъй като е получил за нея препис от исковата молба, бил е разпитван като свидетел по делото, получил е две съобщения за оставената без движение нейна предходна молба за отмяна на влязлото в сила решение. Затова най-късната дата на узнаване на съдържанието на влязлото в сила решение е приетата от съда – 18.11.2014 г., а не посочената от молителя – 29.01.2014 г.
По-същественото в случая обаче е това, че молителят Е. М. /жалбоподател в настоящото производство/ не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение, тъй като нито е бил страна по приключилото дело, нито излага обосновани твърдения да е бил необходим другар на страна по това дело. Страни по исковете с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР са само собствениците на поземлените имоти, засегнати от допусната грешка в кадастралната карта /кадастрален план/, а в определени случаи страни могат да бъдат и суперфициарни собственици, когато от местоположението на действителната граница на имотите зависи законността на извършените строежи в тези имоти. В настоящия случай молителят е прехвърлил цялата своя собственост върху УПИ ІV-371 в кв.25 по плана на[жк]с нотариалния акт от 2003 г. – както притежаваната идеална част от поземления имот /имотът е съсобствен/, така и съществуващата в него към момента на прехвърлянето едноетажна сграда със застроена площ от 119 кв. м. и правото на строеж за превръщането и в триетажна сграда. От своя страна приобретателят по този нотариален акт М. Д. А. е прехвърлил с последващ нотариален акт от 2004 г. на дъщерята на молителя Г. М. изброеното имущество. Именно затова само Г. М. е била конституирана като страна по приключилия спор по чл.54, ал.2 ЗКИР. Наличието на строителни разрешения на името на Е. М., издадени преди 2003 г., както и обстоятелството, че реално триетажната сграда в имота е била изградена при допуснати нарушения на строителните книжа, като разрешената пристройка към първия етаж е инкорпорирана в сградата на трите й нива, с което е увеличена застроената й площ, не е достатъчно, за да обоснове извод че Е. М. има права в имота, които обуславят участието му като необходим другар по приключилото дело. Другото обстоятелство, на което се позовава молителят – че е бил посочен като собственик в мотивите към заповед № КД-14-03-15/11.01.2010 г., също не обосновава необходимостта от конституирането му като необходим другар по иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като заповедта не е документ за собственост, а и в нея е цитиран нотариален акт от 2000 г., преди разпоредителната сделка от 2003 г.
По изложените съображения частната жалба на Е. С. М. срещу определение № 260 от 18.08.2017 г. по ч. гр. д. № 3852/15 г. на ВКС, ІІІ ГО, следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото на ответника в производството Р. Г. И. следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 06.10.2017 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. С. М. срещу определение № 260 от 18.08.2017 г. по ч. гр. д. № 3852/15 г. на ВКС, ІІІ ГО.
ОСЪЖДА Е. С. М. от [населено място],[жк], [улица] да заплати на Р. Г. И. от от [населено място],[жк], [улица] сумата от 400 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: