О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 22.12.2008
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 398 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ”А” срещу решението от 13.02.2008 год. по гр.д. № 1498/2007 год. на Варненски окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на Л. Б. Г. , действащ в качеството на ЕТ”А” срещу решението от 02.05.2007 год. по гр.д. № 8807/2003 год. на Варненски районен съд. С него ВнРС на основание и по реда на чл.297 ал.2 ГПК (отм.) е обезсилил постановеното по същото дело, влязло в сила решение с което е бил уважен предявеният от ЕТ”А” срещу “А”Е. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. Съдилищата са приели, че в срока по чл.297 ал.2 ГПК (отм.) приобретателят по предварителния договор не е изпълнил задължението си за заплащане на покупната цена на имота, възлизаща на 19000 лв., като направеното от него изявление за прихващане не произвежда правно действие.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът ЕТ”А” подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Същественият материалноправен въпрос по който Варненският окръжен съд се е произнесъл – материализиращ противоречието по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, е допустимостта на прихващането на установеното с решението по чл.297 ал.1 ГПК (отм.) задължение с вземане за неустойка, производството по което е висящо. Касаторът счита, че произнасяйки се по недопустимостта на прихващането, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната съдебна практика по чл.104 ЗЗД. Приложил е три решения на ВС на РБ.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице, поради липсата на противоречие с цитираната практика, тъй като тя касае различна правна хипотеза от тази по конкретния казус. Няма спор, че изявлението за прихващане може да бъде направено под условие, че предявеното в съда вземане бъде уважено. В случая, обаче, предявеното в съда вземане (с което се твърди, че може да се извърши прихващане) е вземане за неустойка. Делото е висящо пред първата инстанция, като спорни са и основанието и размерът му. По отношение на него не се простира хипотезата на чл.104 ЗЗД за прихващането му с установеното със съдебното решение изискуемо, ликвидно и обвързано с със срок за изпълнение задължение по чл.297 ал.1 ГПК (отм.) за заплащане на цената. Цитираната от касатора практика, би имала значение при обратната хипотеза – в случай, че “А”Е. би инициирал (под условие) прихващане на вземането си към висящото спорно вземане за неустойка, пред каквато хипотеза не сме изправени.становеният от закона срок за погасяването му е 2-седмичен от влизане сила на решението, който в конкретния случай тече от датата на от датата на обявяване на решението на ВКС. Ще следва да се отбележи, че съдилищата дори са приели по-благоприятен за ЕТ”А” срок – от узнаване за решението на ВКС, но това в случая е без значение, доколкото неплащането на пълната цена и в този срок е безспорно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.02.2008 год. по гр.д. № 1498/2007 год. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.