ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216
София, 01.04. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 108 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната к. жалба вх. № 142/06.І.2010г. на А. за с. п. /АСП/ София чрез главен юрисконсулт Н. срещу определението на С. окръжен съд от 23. ХІІ.2009г. по ч.гр.д. № 619/2009г.
Ответниците по частната жалба Д. Ц. Д. от с. С., община Б., ДМСГД “М” с. Б., община К. и РП К. , заинтересовани страни, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното определение С. окръжен съд е потвърдил определението на К. РС от 06. ХІ.2009г. по гр.д. № 2511/2009г., с което производството по делото, образувано по искането /молбата/ на АСП чрез Дирекция “С” /ДСП/ К. за прекратяване настаняването на детето В. Д. Ц. в ДМСГД “М” с. Б., община К., и настаняването му в ДДМУИ с. К., община Н., е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Н. РС. Въззивният съд е приел, че компетентен да разгледа искането е Н. РС. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.28 ал.1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, според която исканията за настаняване на дете в специализирана институция са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето, както и на разпоредбата на пар.1 т.15 от ДР на ЗЗД, според която “настоящ адрес на детето” е адресът, на който то пребивава. Взел е предвид в тази връзка, че към момента на предявяване на искането детето пребивава в дома в с. К., където със заповед № ЗД-РД01-0125/20. Х.2009г. на директора на ДСП К. то е настанено временно – до произнасяне на съдебно решение по чл.28 от ЗЗД.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в частната к. жалба, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса коя е надлежната страна, която трябва да поиска едновременно прекратяване на настаняването в досегашната специализирана институция и настаняването в нова такава, когато е нарлице само промяна на институцията, което не е промяна на вида на мярката за закрила, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по който въпрос РС К. се е произнасял винаги в обратен смисъл с решения по шест граждански дела. Като трето основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, състав на ІІІ ГО, обективирана в определение № 573/30. Х.2009г. по ч.гр.д. № 352/2009г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът следва да касае формирането на решаващата воля на съда, както и да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен съобразно чл.290 ал.2 от ГПК, приложим в случая по силата на чл.278 ал.4 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да изведе въпроса от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението и в жалбата му.
В разглеждания случай по единствения релевиран от касатора по посочения начин в изложението му въпрос – коя е надлежната страна, която трябва да поиска едновременно прекратяване на настаняването в досегашната специализирана институция и настаняването в нова такава, когато е нарлице само промяна на институцията, което не е промяна на вида на мярката за закрила – въззивният съд не се е произнесъл. Разрешеният от него въпрос – че компетентен да се произнесе по искането за прекратяване настаняването на детето в дома в с. Б. и настаняването му в дома в с. К. касаторът не навежда като основание за допускане на касационно обжалване. А както вече бе посочено касационният съд няма правомощие служебно да го извлича, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес и с правото на защита на противната страна.
При ненавеждането на основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, е невъзможно извършването на проверка за наличие и на някои от твърдяните допълнителни критерии за селекция на касационните жалби по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК.
Ето защо касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Старозагорския окръжен съд, Втори граждански състав, № 244 от 23. ХІІ.2009г. по ч.гр.д. № 619/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: