2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№216
[населено място], 12.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 3419 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу определение от 20.12.2013г. на Кюстендилски окръжен съд по ч.гр.д. №799/2013г., с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба против определение на Кюстендилски районен съд от 16.08.2013г., постановено по гр.д. № 265/2011г.
Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита за необосновано изтъкнатото съображение, че интереса от искането за спиране е отпаднал с произнасянето на Конституционния съд. Към момента на подаване на молбата за спиране все още не е било налице произнасяне от Конституционния съд и затова съдът е следвало да спре изпълнението.
Ответникът по частната жалба [фирма] взема становище за законосъобразност на атакувания акт.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Производството по гр.д. № 265/2011г. на Кюстендилски районен съд е образувано по заявление по чл. 417 ГПК на [фирма] против [фирма]. Съдът е постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а от страна на ответника е постъпило възражение, при което заявителят е предявил иск по чл. 422, ал.1 ГПК за установяване на вземането – образувано е търг.д.№ 43/2013г. След подаване на възражението, с молба от 05.10.2012г. подадена пред заповедния съд, ответникът е поискал спиране на производството на основание чл. 229, ал.1,т.6 ГПК поради образувано пред Конституционния съд дело № 4/2012г. за установяване противоконституционност на чл. 417, т.2 ГПК. С определение от 16.08.2013г. Кюстендилски районен съд е оставил без уважение молбата на [фирма] за спиране като е изтъкнал, че междувременно е постановено решение на Конституционния съд по соченото конституционно дело.
С обжалвания съдебен акт Кюстендилски окръжен съд е приел, че жалбата срещу определението на Кюстендилски районен съд е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Настоящият състав намира, че определението на Кюстендилски окръжен съд за оставяне без разглеждане на частната жалба на [фирма], е правилно. Съгласно чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: 1/ тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и 2/ тези, чието обжалване изрично е предвидено в закона. Определението, с което се отказва спиране на производството, не попада в нито една от двете хипотези – то не прегражда хода на делото, а и липсва законова разпоредба, която да предвижда изричното му обжалване.
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.12.2013г. постановено от Кюстендилски окръжен съд по ч.гр.д. №799/2013г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: