О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 26.02.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 07 декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5732 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника В. И. И., чрез адв. В. Б. против решение № 147/24.07.2015 г. по в.гр.дело № 314/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 123/20.03.2015 г. по гр.дело № 30/2013 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.10.2012 г., сключен между ответника В. И. И. от една страна като продавач и П. Д. Б.-С. и М. Д. Б.-С. от друга страна като купувачи, с който предварителен договор ответникът В. И. И. се е задължил да им продаде собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.516.271 по КК на [населено място] с адрес [населено място], [улица], № 24 с площ от 338 кв.м., заедно с попадащата върху имота сграда с идентификатор 68850.516.271.1 със застроена площ от 58 кв.м. на един етаж за сумата 80 000 евро с левова равностойност 156 466.40 лв., платими при условията на сключения предварителен договор – в деня на сключване на окончателния договор.
Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо, съответно е неправилно, като основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. опорочава ли се съдебното решение ако първоинстанционният съд не е указал в доклада по чл.146,ал.1,т.5 ГПК доказателствената тежест на страните и въззивната инстанция не е отстранила този недостатък и не се е произнесла по този въпрос, въпреки въведените доводи в посочения смисъл. Влияе ли непроизнасянето на съда по въпроса за разпределението на доказателствената тежест върху правото на защита на страните в процеса, 2. допустимо ли е с възражение за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на имот за окончателен в хода на процеса по чл.19,ал.3 ЗЗД договорът да бъде прогласен за развален, 3. допустима ли е едностранна промяна на условията на предварителен договор за продажба без писмена форма и как едностранната промяна в изпълнението на договора влияе на основателността на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД, 4. кои са условията за прекратяване на облигационна връзка след изтичане на срок на предварителен договор без да има окончателен нотариален акт, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, определение на състав на ВКС, постановено по чл.288 ГПК и тълкувателни решения на ОСГК на ВС.
Ответниците по касационната жалба П. Д. Б.-С. и М. Д. Б.-С., чрез адв.В. А. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД.
Съдът е приел, че на 15.10.2012 г., между страните е подписан предварителен договор, по силата на който В. И. И. поел задължение да прехвърли на П. Д. Б. – С. и на М. Д. Б. – С. правото на собственост върху недвижимия имот – поземлен имот с идентификатор 68850.516.271 по КК на [населено място] с адрес [населено място], [улица], № 24 с площ от 338 кв.м., заедно с попадащата върху имота сграда с идентификатор 68850.516.271.1 със застроена площ от 58 кв.м. на един етаж.
Преценено е за неоснователно възражението на ответника за недействителност на подписания предварителен договор, тъй като ЕГН на купувачите, посочени в същия, са еднакви. Прието е, че страните по процесния договор са физически лица, че основен индивидуализиращ белег на всяко физическо лице са неговите имена – собствено, бащино и фамилно, че в случая като купувачи има посочени две различни лица, с различни имена и същите не спорят, че те се страни по този договор.
Съдът се е произнесъл по твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че не е виждал ищците, поради което същият има съмнения, че положените подписи не са автентични, като е направено искане за назначаване на графологична експертиза. Посочил е, че това твърдение не е подкрепено от приложените по делото доказателства. Прието е, че съмнението относно автентичността на подписите, положени под един документ, който е доказателство по делото може да се въведе по съответния процесуален способ, чрез оспорване автентичността на този документ по реда на чл. 193 от ГПК и откриване на производство в тази насока. Посочил е, че в случая няма валидно оспорване на подписите под предварителния договор, поради което не е обсъдил събраните доказателства в тази насока.
Въззивният съд е приел, че предварителният договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот следва да бъде в писмена форма, според чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, което според съда не означава, че подписите трябва да са поставени едновременно и присъствено. Посочил е, че прехвърлителят не оспорва своя подпис и волята си да прехвърли /към момента на подписването/, че купувачите не оспорват или оттеглят подписите си или волята си за придобиване /към момента на подписването/. Взето е предвид и обстоятелството, че в изпълнение на т. ІІ. 1. от предварителния договор е направено и прието плащане на капаро в размер на 1500 евро, което ответникът признава.
Преценено е за неоснователно възражението на ответника, че процесният договор е развален, поради неизпълнение от страна на ищците – невнасяне на сумата от 78500 евро, представляваща разлика между капарото и уговорената крайна цена на имота в размер на 80000 евро, към 15.11.2012 г. Прието е, че при тълкуване на клаузите на предварителния договор съгласно чл. 20 от ЗЗД се налага извода, че волята на страните е дължимата крайна цена да бъде преведена в деня на изповядването на договора за продажба. Според съда посочената дата – 15.11.2012 г., представлява срок за изпълнение на договора – сключване на окончателен договор. Формирал е извод, че предварителния договор е валиден.
Съдът е преценил за неоснователно възражението на ответника, че ищците не са изпълнили своето задължение да внесат по банковата сметка, специално посочена в договора, сумата от 78500 евро, представляваща разлика между капарото и уговорената крайна цена на имота в размер на 80000 евро. Като е тълкувал клаузите на договора според изискванията на чл.20 ЗЗД съдът е направил извода, че волята на страните е дължимата крайна цена да бъде преведена в деня на изповядването на договора за продажба, че този ден не е настъпил, че за купувачите все още не е възникнало задължение за плащане.
Въз основа на приложена по делото нотариална покана съдът е приел, че ответникът е поканен да се яви на 17.12.2012 г., в 11.00 ч., в кантората на нотариус Г. в [населено място] за сключване на окончателен договор и, че тази покана му е връчена на 06.12.2012 г. Прието е също, че на посочената дата, в 11.00 ч., в кантората на нотариуса са се явили П. С. в качеството на пълномощник на ищеца П. Д. Б.-С. и лично са е явила ищцата М. Д. Б.-С., а ответникът не се е явил. С оглед на тези съображения е формиран извод, че е налице валиден предварителен договор, неизпълнение от страна на ответника /прехвърлител/ и настъпване на крайния срок по договора, че договорът съдържа всички изискуеми елементи – страни, предмет, цена, поради което този договор следва да бъде обявен за окончателен.
Прието е въз основа на препис от нотариален акт № 129/1985 г., скица на поземлен имот от 30.10.2012 г. и останалите приложени по делото доказателства, че ответникът В. И. е собственик на процесния имот, върху който е учредена договорна ипотека в полза на [фирма] [населено място]. Прието е също, че ищците са заявили готовност да заплатят окончателната цена и са представили доказателства за налични средства за това. При тези съображения е направен извода, че са налице всички предпоставки за обявяване за окончателен на процесния предварителен договор. Поради съвпадане правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението на последния е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия въпрос от изложението. Съгласно тълкуването в т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Към изложението на жалбоподателя В. И. са приложени определение № 345/19.05.2014 г. по ч.гр.дело № 1417/2014 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.288 ГПК, решение № 640/18.02.2011 г. по гр.дело № 254/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, т.решение № 84/06.09.1968 г. по гр.дело № 74/1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 180/26.05.2014 г. по гр.дело № 7686/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК,т.решение № 94/07.09.1970 г. по гр.дело № 82/1970 г. на ОСГК на ВС. Жалбоподателят е цитирал в изложението и други решения на състави на ВКС, които не са приложени. Определението на състава на ВКС, постановено по ч.гр.дело № 1417/2014 г. на III г.о. е извън обхвата на понятието практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, поради което съдът не го обсъжда. В цитираните т.решение № 94/07.09.1970 г. по гр.дело № 82/1970 г. на ОСГК на ВС и т.решение № 84/06.09.1968 г. по гр.дело № 74/1968 г. на ОСГК на ВС не е разрешен поставения правен въпрос.
С т.решение № 94/07.09.1970 г. по гр.дело № 82/1970 г. на ОСГК на ВС са дадени разяснения относно правните последици на нищожен предварителен договор за сключване на определен окончателен договор за продажба на недвижим имот. Прието е, че нищожният предварителен договор за сключване на определен окончателен договор за продажба на недвижим имот не поражда никакви права и задължения и не може да стане действителен като обикновено ненаименувано съглашение. Според същото тълкувателно решение всяка от страните по него е длъжна да върне на другата всичко, което е получила от нея на основание чл. 34 ЗЗД. Ако страните по нищожния договор заедно с него са сключили и друго съглашение, което съдържа всичките елементи на друг предвиден в закона договор, или ненаименувано съглашение, което създава права и задължения за тях, отношенията им по тези съглашения се уреждат въз основа на тях.
С т.решение № 84/06.09.1968 г. по гр.дело № 74/1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че по исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съобразността на предврителните договори с разпоредбите на Закона за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти/отм./ и Указа за регулиране на сделките с някои недвижими имоти/отм./ се преценява към момента на постановяване на решението, а не към момента на сключването на предварителния договор. Тъй като жалбоподателят не е цитирал практика на съдилищата по смисъла на тълкуването в т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по поставения правен въпрос съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същият въпрос.
По първият правен въпрос не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като в приложените от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК не е разрешен същия правен въпрос.
С решение № 640/18.02.2011 г. по гр.дело № 254/2010 г. на ВКС, III,постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъля по правния въпрос за вида на договора, сключен от общината за продажба на общински имот –окончателен договор за продажба или предварителен.
С решение № 180/26.05.2014 г. по гр.дело № 7686/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК съставът на ВКС се е произнесъл по правния въпрос относно тълкуването на писмен договор между страни по реда на чл.20 ЗЗД, в който се съдържат всички елементи на договора за продажба, озаглавен е предварителен договор за продажба на недвижим имот, като в него е записано изрично, че страните ще подпишат друг предварителен договор след настъпването на определени условия. Въззивният съд се е произнесъл по възражението на жалбоподателя относно разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, като е преценил същото за неоснователно. Доколко изводите на съда са законосъобразни е въпрос, който касае правилността на обжалваното решение и следва да се прецени при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. В последното Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на посоченото съдът преценява, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по същия правен въпрос. Според практиката на ВКС, обективирана в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставеният правен въпрос касае приложение разпоредбите на чл.146,ал.1,т.5 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика на ВКС, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по втория и четвърти въпроси от изложението. Същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като са поставени общо и бланкетно, и не са обосновани с решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора между страните по делото. С оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъждат предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателя-ответник В. И. И..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 147/24.07.2015 г. по в.гр.дело № 314/2015 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба вх. №6192/31.08.2015 г., подадена от ответника В. И. И., [населено място], [улица], ет.4, ап.36, чрез адв. В. Б., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: