3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
[населено място], 04.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 228 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.03.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав по гр.д. № 918/2008г., с което е оставено в сила решение от 21.09.2007г. по гр.д. № 5162/2001г. на Софийски районен съд, 58 състав в обжалваната част, с която допуснатия до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, като е отхвърлена претенцията на В. В. В. за възлагане по чл. 288, ал.2 ГПК/отм./, както и претенцията й по чл. 286 ГПК/отм./ за извършени подобрения в имота за разликата над 956,54 лв. до предявения размер от 5 000лв.
Касационната жалба е подадена от В. В. В.. Тя атакува и двете части на решението – по извършването на делбата и по претенциите по сметки. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на решението с практиката на ВКС по въпроса за меродавния момент, към който се преценява непълнолетието на родените от брака деца при претенция по чл. 288, ал.2 ГПК/отм./ Позовава се на Т. № 1/2004г.,т.5.
Ответникът по жалбата М. К. М. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. Обект на делбата между страните, които са бивши съпрузи, е апартамент в [населено място] при квоти: * ид.ч. за М. К. М. и * ид.ч. за В. В. В.. В първото съдебно заседание от втората фаза на делбата, проведено на 20.03.2006г., претенция за възлагане на имота по реда на чл. 288, ал.2 ГПК/отм./ е предявена от съделителката В. В.. Тя е предявила и претенция по сметки за сумата 5 000лв. извършени СМР и подобрения в имота след развода. Други претенции по сметки не са заявени.
За да отхвърли искането за възлагане на неподеляемия имот съдът е приел, че съделителката В. не отговаря на законовото изискване да й е предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака деца, тъй като дъщерята на страните, [дата на раждане] , е пълнолетна.
По претенцията за ремонт и подобрения в жилището съдът е намерил за доказано извършването на част от подобренията, чиято обща стойност според експертизата е 1 913,07лв. и според дяловете на страните в съсобствеността е осъдил ответника М. да заплати сумата 956,54лв. До пълния предявен размер е отхвърлил иска.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
Повдигнатият от жалбоподателката правен въпрос е за меродавния момент, към който съдът преценява дали от брака има родени непълнолетни деца, упражняването на родителските права, върху които е възложено на съделителя, претендиращ възлагане по чл. 288, ал.2 ГПК/отм./. Твърди се противоречие по този въпрос с Т. 1/2004г.,т.5. Според разрешението в цитираното тълкувателно решение преценката на непълнолетието се извършва към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. В случая тези устни състезания са приключени на 23.04.2007г. В. съд е приел, че роденото от брака дете е пълнолетно към „настоящия момент”, като от посочената дата на раждане на дъщерята К. е безспорно, че тя е навършила 18 години на 13.10.2002г. Следователно тя е била пълнолетна както към предявяване на претенцията по чл. 288, ал.2 ГПК/отм./, така и към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. Ето защо липсва визираното противоречие и не е налице основанието на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Досежно обжалваната част на решението по претенцията по сметки жалбоподателката не е изложила никакви основания по чл. 280, ал.1 ГПК. В касационната жалба срещу тази част от решението тя поддържа доводи за процесуално нарушение поради недопускане на нова оценителна експертиза с оглед занижената оценка на приетата експертиза. Видно обаче, че във въззивното производство е била допусната техническа експертиза за актуална оценка както на жилището, така и на извършените СМР. Наведен е в жалбата и втори довод за пропуск на първата инстанция да се произнесе по претенцията й за разноските по ползването на общия лек автомобил и за присъждане на съответна част от извършените от нея разходи за топлинна енергия, който пропуск не е поправен от въззивния съд. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 20.03.2006г. по гр.д. № 5162/2001г. на Софийски районен съд, което заседание е първо такова от втората фаза на делбата, че такива претенции не са били предявени и приети за разглеждане, а във въззивната жалба липсват оплаквания за неразгледани от първоинстанционния съд искания. Ето защо при посочените касационни оплаквания и при липсата на конкретни основания за допускане на касационно обжалване, то касационният контрол и върху тази част от решението следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.03.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав по гр.д. № 918/2008г. по касационната жалба на В. В. В. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: