4
4
Определение по т. д. № 972/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 972/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№261
София, 02.04.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 972 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 211/27.04.2011 г. по в. т. д. № 1172/2010 г. на Апелативен съд, [населено място], с което е потвърдено решение № 49/02.06.2010 г. по т. д. № 713/2010 г. на Старозагорски окръжен съд.
С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против “Р./България/” ЕАД, [фирма], И. С. И., С. М. Т. – Иванова и С. С. И., иск с правно основание чл. 440 ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, първият от които взискател, а останалите длъжници по изп. д. № 954/2009 г. и присъединени към него изп. д. № 958/2009 г. и № 970/2009 г., всички по описа на ЧСИ Г. И., че имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника [фирма].
В бланкетната жалба, депозирана от адв. Марков и допълнителната касационна жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въвеждат се твърдения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Според жалбоподателя, въззивният съд е допуснал “груби и тежки процесуални нарушения”, свързани с конституиране на страните, тяхното призоваване, връчване на книжа и пр., както и, че фактическата обстановка по делото останала неизяснена.
На стр. 12 от касационната жалба се съдържа позоваване на чл. 280 ГПК и са изброени единадесет въпроса, след което е посочено, че въззивното решение противоречи на изброена съдебна практика – ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС, Решение № 1029/14.07.1999 г. по гр. д. № 337/1999 г. на V г. о. на ВС; Решение № 735/03.13.2008 г. по т. д. № 381/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС; Решение № 643/05.10.2009г. по гр.д. № 6184/2007г. на ІІІ г.о на ВКС; Решение № 1571/15.11.2010 г. по гр. д. № 66/2010 г. на ПОС и две определения на ВКС, ТК.
Ответникът “Р./България/” ЕАД, [населено място] в писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Ответниците по касационната жалба С. И., С. Иванова и И. И. в писмен отговор са признали основателността на касационната жалба и я считат по същество за основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора.
В случая, поставените от касатора 11 въпроса са хипотетични, и те не кореспондират с установените от решаващия съд факти по делото, нито с правните въпроси, които са били разрешени от въззивния съд в обжалваното решение. В тази част от касационната жалба, имаща донякъде характер на изложение, не е обосновано по какъв начин поставените въпроси са обусловили изхода на делото, нито пък е посочено приложените съдебни актове и даденото с тях разрешение доколко са относими спрямо фактите по настоящия казус и правните изводи на въззивния съд.
Не би могло да се приеме, че въпросите: “Какъв е характера на проданта по Закон за особените залози, тя има ли елементи на публичност или не, погасява ли вземания или не” или “Предмет на особен залог само движими вещи ли са, недвижимите вещи изключени ли са от приложението на закона”, съставляват правни въпроси, обусловили изхода на конкретното дело, тъй като касаторът не е мотивирал защо приема, че именно те са решаващи, нито е конкретизирал съответното разрешение на въззивния съд в решението и противоречието му с други актове на съдилищата.
Ако се анализира приложената съдебна практика, и в частност ТР № 2/02.06.1995 г. по гр. д. № 2/1995 г. на ОСГК, то същото е относимо към приложението на нормата на § 1 от ДР на ЗК /отм./ и видно от съобразителната част на въззивното решение не може да се направи извод за близост на правната материя.
По отношение на останалите съдебни решения на ВКС, постановени по реда ГПК /отм./ не е обосновано по кой въпрос и по какъв начин даденото от въззивната инстанция правно разрешение противоречи на разрешението, отразено в цитираните и приложени съдебни актове.
По поставените процесуални въпроси не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело – да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, видно от мотивите въззивният съд е извършил цялостна преценка на всички доказателства, относими към спорното право, предмет на делото, а правилността на тези изводи не би могло да се преценява към момента на допускане на касационно обжалване.
Поддържаното от касатора основание за достъп до касационен контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е и мотивирано и затова не се дължи произнасяне по него. Наред с това, съгласно постановките в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитие на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова е недопустимо позоваването само на част от него.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 211/27.04.2011 г. по в. т. д. № 1172/2010 г. на Апелативен съд, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: