Определение №216 от 41388 по гр. дело №1955/1955 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1955/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216

гр.София, 24.04.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1955/2013 година

Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 335 от 12.12.2012 год., постановено по гр.дело № 724/2012 год. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 171 от 08.06.2012 год. по гр.дело № 327/2007 год. на Свиленградския окръжен съд като е осъден М. И. Б. от С. да заплати на Е. Д. И. от С. на основание чл.32, ал.2 ЗС във връзка с чл.286 ГПК/отм./ сумата 9 823 лева, представляваща обезщетение за ползване на сглобяем павилион за кафе-аперитив и навес, находящ се в С.,[жк]за периода 31.07.2008 год. до 29.09.2011 год. и сумата 1 001,56 лева, представляваща обезщетение за същия период за ползване на движими вещи: обзавеждане на детска стая и спалня, дивани за хол, дървено шкафче в тоалетна, дървен шкаф за дрехи и обувки в коридор и лек автомобил „Опел Вектра”, със законната лихва върху главницата от 29.09.2011 год. и сумата 736,80 лева за направени разноски по делото.
Недоволен от въззивното решение е касаторът М. И. Б., представляван от адвокат Т. К., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: дължи ли се обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС на претендиращия такова от другия съсобственик, когато съсобствената вещ се намира при трето за съсобствеността, неустановено по делото лице, на неустановено по делото основание и претендиращият съсобственик, след уведомяването му от другия съсобственик, че вещта не се ползва от него и не я е предоставял на трети лица, не е предприел никакви действия за реализиране на правата си на съсобственик спрямо третото ползващо съсобствената вещ лице при дадена му възможност за това от другия съсобственик и при липса на създадени пречки от другия съсобственик.
Ответницата по касация Е. Д. И. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното в изложението основание за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че посоченият имот е съсобствен между страните при равни квоти по ? идеална част съгласно влязло в сила решение с № 24 от 09.02.2011 год. по гр.дело № 1711/2009 год. на Върховния касационен съд като с решение № 217 от 27.07.2012 год. по гр.дело № 327/2007 год. на Свиленградския районен съд същият е изнесен на публична продан. След преценка на събраните писмени и гласни доказателства е взето предвид, че ответникът е получил на 31.07.2008 год. нотариална покана за заплащане на месечно обезщетение за ползването в размер на 500 лева, като в отговор е заявено, че няма вещни права, поради което не го е предоставял за ползване на когото и да било, въпреки че е установено, че същият го е предоставил за ползване на трети лица, като липсват доказателства на ищцата да е предоставена възможност да го ползва. Съобразено е и ТР № 7/2012 год. на ОСГК на Върховния касационен съд относно личното ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, че е всяко поведение на съсобственика, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, както е в случая.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 335 от 12.12.2012 год., постановено по гр.дело № 724/2012 год. по описа на Хасковския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Scroll to Top