О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София 05.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 131 по описа за 2009г. на бивше І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от К. И. М. от гр. С. против решение № 300 от 06.10.2008г.по в.гр.д. № 894 по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 14.12.2007г., постановено по гр.д. № 19897 /2007г.на Районен съд София.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на произнасяне от въззивния съд по съществен материално-правен въпрос, който е формулирал по следния начин: налице ли е нарушение на трудовата дисциплина при отсъствие поради болест,който счита,че е решен в противоречие с практиката на ВКС и че е решаван противоречиво от съдилищата/без да сочи конкретни решения нито на ВКС,нито на други съдилища,които да са свързани с този въпрос/.
Независимо,че не е изрично формулиран,от изложението в допълнението към касационната жалба-може да се направи извод,че страната поставя още един съществен въпрос и той е свързан с това дали нормите на чл.70 и на чл.71 от КТ и установената по тях практика на ВКС са дискриминационни. Представя решения №№534 от 20.06.2002г., № 98 от 4.04.2000г. и № 355 от 9.03.2006г.-всички на ІІІ г.о.на ВКС и се позовава на чл.10,13 и 14 от Директива на съвета 1999/70/ЕО от 28.06.1999г.относно рамковото споразумение за срочна работа,сключено от ETUC,UNICE и CEEP. Счита,че преценка за дискриминационния характер на посочените норми ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.280 от ГПК предпостави достъпа до касационно обжалване от преценка за това-дали посоченият от страната съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд при някоя от изчерпателно изброените хипотези по чл.280 от ГПК.
В конкретния случай посочения от касаторката въпрос/ налице ли е нарушение на трудовата дисциплина при отсъствие поради болест/ е съществен,но не е съотносим към предмета на спора и не е разрешен от въззивния съд нито в противоречие с практиката на ВКС,нито е решаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отговорът на този въпрос е отрицателен и е даден още с Постановление №6 от 30.12.1959г.по гр.д.6/59г.на Пленума на ВС. Отделно- не са посочени конкретни решения на ВКС и на други съдилища,на които процесното въззивно решение № 300 от 06.10.2008г.по в.гр.д. № 894 по описа за 2008г. на Софийски градски съд да противоречи. Посочените от касаторката решения са или в съответствие с въззивното решение / решение №534 от 20.06.2002г./,или несъотносими/решения № 98 от 4.04.2000г. и № 355 от 9.03.2006г. на ІІІ г.о.на ВКС,тъй като едното касае т.нар.”верижни”договори”със срок за изпитване,а другото- претърпяни вреди от задържане на трудовата книжка/. Следователно-не са налице твърдяните основания за допустимост на подадената касационна жалба по чл.280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касаторката за дискриминационния характер на нормите на чл.70 и 71 от КТ. Предвиденият договор със срок за изпитване в полза на работодателя цели да провери годността на работника да я изпълнява и е допустим за всички работи и дейности. Работодателят определя качествата,които иска да провери с оглед изискванията на конкретната работа. Той може да прекрати трудовия договор без предизвестие във всеки момент до изтичане на срока за изпитване,като отрицателната преценка не подлежи на обжалване или разглеждане по реда на трудовите спорове. Тя е окончателна и черпи своята сила от свободата на договаряне за сключване на окончателен трудов договор. Така съществуващата правна уредба не е в противоречие с посочените от страната норми на чл.10,13 и 14 от Директива на съвета 1999/70/ЕО от 28.06.1999г.относно рамковото споразумение за срочна работа,сключено от ETUC,UNICE и CEEPстановеният в рамковото споразумение принцип на недискриминация е дифиниран като изискване- да не се третират по по-малко благоприятен начин работниците на срочен трудов договор в сравнение с тези,които са на постоянен,само защото имат срочен договор. В случая- няма данни,а и касаторката не твърди,че докато е траело трудовото й правоотношение тя е била третирана по различен начин от работниците,които са били на постоянен договор. Следователно – не е налице и соченото от жалбоподателя основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
С оглед на горното,съдът намира,че изложените в касационната жалба доводи не обосновават наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 от ГПК, поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 300 от 06.10.2008г.по в.гр.д. № 894 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.