ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
София, 01.04. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр. дело № 127 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба на адвокат О като процесуален представител на И. П. И. и Ц. С. И., и двамата от София, срещу разпореждане от 17. ХІ.2009г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2606/2008г.
Ответниците по частната жалба В. И. П. от София и Софийска апелативна п. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество –неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното разпореждане касационната жалба вх. № 6208/04.VІІІ.2009г. на И. и Ц. И. срещу въззивното решение от 19.VІ.2009г. по гр.д. № 2606/2008г. е върната, тъй като жалбоподателите не са отстранили в дадения им срок нейните нередовности по разпореждането на съдията-докладчик от 06.VІІІ.2009г., и по-специално по чл.280 ал.1 от ГПК.
Определението е правилно.
С разпореждане от 06.VІІІ.2009г. на жалбоподателите е указано в едноседмичен срок да отстранят нередовностите на касационната си жалба, като: представят подробно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, посочат обжалваемия интерес, посочат и приложат решения на съдилища, с които същественият произнесен от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво, представят още един препис от жалбата и от приложенията към нея, внесат 30лв. д.т. и приложат вносния документ, приподпишат жалбата и изложението.
В указания им срок /на 15.ІХ.2009г./ жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв. О са депозирали писмен отговор, в който заявяват, че разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК е противоконституционна, че са изпълнили задълженията по чл.284 от ГПК, че по силата на чл.7 и чл.13 от ЗСВ всеки има право на справедлив процес и че органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават всяко подадено до тях искане, че съгласно чл.1, 2, 7, 8 и 10 от Всеобщата харта за правата на човека “Всеки гражданин има право……”, а според чл.6 и чл.14 от КЗПЧОС “всеки има право на справедлив процес, а отказът от правосъдие и дискриминация са наказуеми”, че съгласно чл.5 ал.4 чл.6 от КРБ международните договори са задължителни за вътрешното право, че по силата на чл.14, 32, 117 и 121 от КРБ съдилищата осигуряват равенство на страните и защитават правата и законните интереси на гражданите и се подчиняват само на закона, производството по делата осигурява установяване на истината, а актовете се мотивират. Поради това е направено искане въззивният съд да отмени разпореждането си за оставянето на касационната жалба без движение като основаващо се на нищожен съдебен акт. Посочено е, че основанията за допускане на касационно обжалване са изложени подробно в касационната жалба и че е приложена и съдебна практика. Към отговора е приложен документ за внесена държавна такса.
При тези обстоятелства се налага извод, че са били налице предвидените в чл.286 ал.1 т.2 във вр. с чл.284 ал.3 т.1 от ГПК предпоставки за връщане на касационната жалба на И. и Ц. И. . В дадения им от въззивния съд срок те не са изпълнили указанието да представят точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Не представляват такива релевираните в писмения отговор, депозиран на 15.ІХ.2009г., доводи, нито тези в изложението, представено с касационната жалба, в което не е посочен същественият за изхода на спора по делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. А изложените в касационната жалба съображения, към които жалбоподателите препращат, са основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК.
Ето защо частната жалба е неоснователна, поради което атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17. ХІ.2009г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 2606/2008г., с което е върната касационната жалба на И. и Ц. И. вх. № 6208/04.VІІІ.2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: