О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 217
гр. София, 21.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на трети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 1401 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 983 от 16.03.2017 г. по регистъра на Окръжен съд Видин, подадена от С. А. Е., чрез адвокат И. Ц., срещу определение № 41, постановено в закрито заседание от 20.02.2017 г. по ч. гр. дело № 19/2017 г. на Видински окръжен съд.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Сезирането на настоящата инстанция е извършено в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при наличието на правен интерес за подаване на жалба. За това касационният съд приема, че жалбата е процесуално допустима.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба по същество поради следните съображения:
Състав на Видинския окръжен съд е постановил определение № 41 в закрито заседание на 20.02.2017 г. по ч. гр. дело № 19/2017 г., с което е потвърдил определение № 2590-РЗ от 29.12.2016 г. по гр. дело № 2774/2016 г. на Видинския районен съд. С цитираното определение първостепенният съд на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратил като процесуално недопустимо охранителното производството по чл. 542, ал. 1 ГПК, вр. с 548 ГПК, тъй като молителката не е отстранила в срок нередовностите на молбата, съобразно дадените от съда указания по представяне на доказателства във връзка с обстоятелството, че смъртта на С. Л. С., починал по твърдения на 12.08.1917 г. при р. С., Румъния, не може да бъде удостоверена от компетентните органи на държавата, на чиято територия е настъпил въпросният факт.
Въззивният съд е приел, че обжалваното пред него определение е правилно и законосъобразно. В мотивите на въззивното определение е изложено, че предпоставка за допустимост на производството е представянето на официалния документ, визиран в чл. 548 ГПК. Окръжният съд е приел, че такъв документ не е представен, както и че охранителното производство може да се развие във всеки момент на снабдяване на молителите с изискуемия документ по чл. 548 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, които не притежават характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтичат от решаващите мотиви на въззивния съд, които съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС релевират общите предпоставки за допускане на касационен контрол. Частният жалбоподател поддържа, че „непредставянето на писмени доказателства с молбата не е нередовност по смисъла на чл. 129 от ГПК, а има отношение само към доказването на искането.“ В разглежданата хипотеза поставеният въпрос няма отношение към приетото от въззивната инстанция, в смисъл, че изискванията на чл. 548 ГПК се явяват положителна процесуална предпоставка за разглеждане на искането по чл. 542 ГПК. Следва да се отбележи, че на молителя в охранителното производство са дадени указания да представи доказателства, че не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил твърдения факт, а не указания по доказване факта на смъртта с оглед допустимостта на молбата.
Въпросът в приложението, формулиран, както следва: „Предвид предвиденият специален ред за загиналите войници по време на мисия в чужбина, приложима ли е разпоредбата на чл. 548 от ГПК при обявяването на смърт на загиналия войник“, също е ирелевантен за изхода на делото. Въззивният съд не се е произнесъл по цитирания въпрос, не е формирал правни разрешения по него. Въпросът произтича от становище на жалбоподателката. Само правен въпрос, който произтича от решаващите мотиви на въззивния съд съставлява основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение противоречи на създадената съдебна практика, но не извежда конкретен въпрос. Съгласно разясненията на в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС – касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
От изложеното следва, че частната жалбоподателка не е обосновала приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 41, постановено в закрито заседание на 20.02.2017 г. по ч. гр. дело № 19/2017 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: