2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София, 29.02. 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 414 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. П. и И. В. П. срещу решение № 477/09.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 626/2015 г. на Врачанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 680/04.08.2015 г. по гр. дело № 1436/2015 г. на Врачанския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателите срещу И. В. И. и Г. В. И., искове, както следва: с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – за разваляне на сключения с нотариален акт № ., т.., рег. № ., дело № .. на нотариус Р. С., договор за продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 12259.1018.16.3.1 по кадастралната карта на [населено място] – апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, ведно с принадлежащите му зимнично и таванско помещения и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, поради неплащане на цената; и с правно основание чл. 576 от ГПК – за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване, поради нарушения на чл. 579, ал. 1 от ГПК – нотариусът не прочел съдържанието на акта, и на особените правила по чл. 583, ал. 1 от ГПК, когато в нотариалното производство участва глухо, нямо или неграмотно лице; в тежест на жалбоподателите са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответниците И. В. И. и Г. В. И. не са подали отговор на касационната жалба в срока за това.
В изложението на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса: 1) „допустимо ли е суми над 5 000 лв. да бъдат доказани със свидетелски показания, при изричната забрана, въведена в текста на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, при точно формулирани изключения в този аспект“; и 2) „неспазването, грубото нарушаване изискванията на чл. 583 от ГПК не води ли до нищожност на нотариалния акт“. Жалбоподателите сочат и трите допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е намерил за недоказан иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на процесния договор за продажба поради неплащане на цената, като е изложил съображения, че самият нотариален акт съдържа отразено плащане на цената и доколкото това отразяване има характера на разписка и писмено доказателство, свидетелските показания по делото не могат да го оборят. В тази връзка съдът е посочил и че част от събраните гласни доказателства са в подкрепа на това, че цената е платена. Въззивният съд е намерил за недоказан иска по чл. 576 от ГПК, като е приел, че по делото не е установена нито една от хипотезите на този текст. В тази връзка съдът е приел, че от показанията на единствения свидетел, присъствал на сделката – нотариуса, се установява, че нотариалният акт е бил прочетен на страните. Приел е също, че макар да е установено, че ищците са с намален слух и зрение, те не са глухи и/или слепи, за да има нужда да се спазят специалните правила на чл. 583, ал. 1 от ГПК, като в подкрепа на извода, че ищците виждат и чуват в достатъчна степен, съдът е посочил, че по делото са представени подписани от тяхно име пълномощни и документи, в които не е отразено да са ползвали тълковник, а ищцата е присъствала лично на заседанията на двете инстанции по делото, без специален придружител.
При така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, и двата изведени от касаторите-ищци правни въпроса не са обуславящи изводите на окръжния съд за неоснователността на предявените от тях искове по делото, поради което и двата въпроса не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Първият въпрос („допустимо ли е суми над 5 000 лв. да бъдат доказани със свидетелски показания, при изричната забрана, въведена в текста на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, при точно формулирани изключения в този аспект“), е и неясно формулиран. Ако с него жалбоподателите имат предвид действително забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, че свидетелски показания не се допускат за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв., то въпросът няма никакво отношение към предмета на спора по делото, тъй като спорът по иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за развалянето на процесния договор за продажба е не дали договорът е бил сключен, а дали е била платена продажната цена по него. Ако с този въпрос жалбоподателите имат предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, че свидетелски показания не се допускат за доказване на погасяване (плащане) на установени с писмен акт парични задължения, то и в този случай въпросът няма отношение към решаващите съображения на въззивния съд за отхвърлянето на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Както вече беше посочено, в тази връзка в обжалваното решение е прието, че плащането на продажната цена е доказано със самия нотариален акт, който има характера на разписка за това плащане, като изрично е прието и че свидетелските показания по делото не могат да го оборят. Допълнителните съображения на въззивния съд, че част от събраните гласни доказателства са в подкрепа на обстоятелството, че цената е била платена, по никакъв начин не влияят на предходния решаващ извод, че плащането е установено със самия нотариален акт, поради което въпросът, свързан с приложението на забраната за допускане свидетелски показания е без никакво значение за крайния изход на спора по иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Този въпрос очевидно няма никакво отношение и към спора по иска по чл. 576 от ГПК за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване в процесния нотариален акт. Както вече беше посочено, за да намери и този иск за неоснователен, въззивният съд е приел за установено, че нотариалният акт е бил прочетен на страните, както и че макар да е установено, че ищците са с намален слух и зрение, те не са глухи и/или слепи, за да е имало нужда да се спазят специалните правила на чл. 583 от ГПК. Вторият правен въпрос, изведен в изложението на касаторите („неспазването, грубото нарушаване изискванията на чл. 583 от ГПК не води ли до нищожност на нотариалния акт“) визира напълно противоположна хипотеза, когато е налице установено по делото нарушение на изискванията на чл. 583 от ГПК, каквото нарушение въззивният съд не е приел за установено в настоящия случай. Този втори правен въпрос очевидно се извежда от собствената теза на жалбоподателите, поддържана по делото, и изразява тяхното несъгласие с извода на въззивния съд, че в случая не е имало нужда да се спазват специалните правила на чл. 583 от ГПК, но това тяхно несъгласие с обжалвания акт, намерило израз във въпроса, не е основание за допускане на касационното обжалване, както е разяснено и в мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като и двата правни въпроса, формулирани от жалбоподателите, не съставляват общи основания за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 477/09.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 626/2015 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.