3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№217
[населено място], 04.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 257 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1405 от 23.11.2011г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. №1416/2011г., с което е обезсилено решение на Варненски районен съд от 07.04.2011г. по гр.д. № 9854/2007г. и е прекратено производството по предявения от А. Я. А., починал в хода на делото и заместен от наследниците си Я. А. Я. и З. А. Я. иск против Централен кооперативен съюз за предаване владението върху недвижим имот в [населено място], кв. Ч., пл. № * по КП от 1956г. и съставляващ реална част с площ * кв.м. от поземлен имот с идентификатор * по КК на [населено място], графично индивидуализирана на скица, приподписана от съда, намираща се на л. 28 от въззивното дело, като недопустим.
Касационната жалба е подадена от ищците по иска Я. А. Я. и З. А. Я. чрез пълномощника им адв. С.. Поддържа се, че решението противоречи на практиката на ВКС по въпрос, който е решаван противоречиво и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В представеното по указание на съда „мотивирано изложение” касаторите изтъкват, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като са развити съображения по основателността на иска. Изтъкнато е противоречие с Решение № 526 от 28.02.1959г. по гр.д. № 8556/58г. на І г.о и с Решение № 2419 от 13.10.1960г. по гр.д. № 3461/60г. Посочена е и нова практика по сходен казус – определение № 830 от 08.09.2011г. по гр.д. № 1232/2010г. на І г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната Централен кооперативен съюз възразява срещу допускането на касационно обжалване поради липса на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 108 ЗС. Първоначалният ищец А. А. поддържа, че му е възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху лозе от *дка в м. „Л. пунар”, попадащо в строителните граници на [населено място], който имот се владее понастоящем от ответника Централен кооперативен съюз. Видно, че с решение № 1372 от 27.06.2006г. на Общинска служба по земеделие – В. е признато в полза на наследниците на А. Я. Г. /сред които е ищеца/ правото на възстановяване на собствеността върху лозе от * дка в м. „Л. б.” в строителните граници на В., като е посочено, че възстановяването на собствеността ще се извърши по реда на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 във вр. с чл. 11, ал.1 ППЗСПЗЗ след представяне на скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ.
В. съд, преценявайки постановеното решение от службата по земеделие е счел, че производството по възстановяване на собствеността не е приключило, тъй като не са представени изискуемите удостоверение и скица. Затова е намерил ревандикационният иск за преждевременно предявен поради липса на обект, по отношение на който ищецът да търси правна защита. Съдът е отказал да вземе предвид представеното в хода на делото удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ и скица към него относно наличието на свободни площи, подлежащи на възстановяване, като е изтъкнал, че съдът не може да замести административния орган по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, нито да променя неговите актове. В правомощията на съда е да осъществява косвен съдебен контрол върху административния акт, какъвто акт в случая не е постановен. Поради констатираната недопустимост на иска съдът е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по спора.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав намира следното:
К. не са формулирали правен въпрос, разгледан от съда и обусловил решаващите му изводи, а посочването на такъв съставлява общо основание за достъп до касационно обжалване и съответно липсата му е основание да се откаже касационно разглеждане на жалбата – виж Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.1. В представеното „мотивирано” изложение са изложени твърдения за нарушение на материалния закон, за съществено нарушение на процесуалните правила и са изложени съображения по съществото на правния спор. Наред с това е заявено, че решението противоречи на решение № 526 от 28.02.1959г. по гр.д. № 8556/1958г. на І г.о.на ВС и на Решение № 2419 от 13.10.1960г. по гр.д. № 3461/1960г. също на Іг.о. на ВС. Липсва обосновка в какво се изразява противоречието с изводите в обжалваното решение. Видно, че първото от цитираните решения е по приложението на чл. 220 ГПК/отм./ за силата на присъдено нещо на решението, а второто решение сочи предпоставките за уважаване на ревандикационен иск. Следователно и двете са напълно неотносими към разрешения от съда въпрос за допустимостта на иска с оглед неприключилата реституционна процедура за ищците.
К. са представили и определение № 830 от 08.09.2011г. на гр.д. № 1232/2010г. на ВКС, І г.о. с твърдение, че разрешава сходен казус. Определението е постановено в производство по чл. 288 ГПК и с него се допуска касационно обжалване на решение за отхвърляне на иск срещу Ц., предявен от други лица относно ПИ № * по КП на к.к.”Ч.”. От една страна определенията по чл. 288 ГПК не са част от съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, а от друга страна определението не разрешава релевантния за настоящия спор въпрос за допустимостта на иска.
Основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е обосновано от касаторите по никакъв начин, а е извършено просто цитиране на законовия текст. Без конкретни съображения кой е правния въпрос и защо разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато – виж т.4 на цитираното по-горе Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О..
При изложените съображения липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд.
Ответникът по жалбата Централен кооперативен съюз има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 300 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1405 от 23.11.2011г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. №1416/2011г. по касационната жалба на Я. А. Я. и З. А. Я. от [населено място].
ОСЪЖДА Я. А. Я. и З. А. Я., двамата от [населено място], [улица], вх.А, ет.14, ап.65 да заплатят на ЦЕНТРАЛЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ – [населено място], [улица] сумата 300 /триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: