О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 16.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 37/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р” О. , Израел, чрез процесуалния му пълномощник а. Г от Адвокатска колегия – Варна, против определение № 1* от 26.10.2009 г. по ч. гр. д. № 2679/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-5 състав определение от 19.06.2009 г. по т. д. № 1772/2008 г. за прекратяване на производството по същото дело на основание чл. 126, ал. 1ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че са налице две висящи съдебни производство между същите страни и с един и същ предмет, в подкрепа на което с частната касационна жалба представя заверен препис на постановеното от СРС, 28 състав решение от 08.08.2007 г. по гр. д. № 4155/2006 г. с отбелязване за влизането му в сила на 09.10.2007 г. Застъпва становище, че искът, по който е постановено цитираното решение, е с различно правно основание от иска, по който е образувано т. д. № 1772/2008 г. на СГС, VІ-5 състав.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и който е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. Като такъв е формулиран въпросът: може ли ищецът да потърси защита на правата си по различни начини и дали след като е провел неуспешна защита по един иск, той би могъл да защити претендираното от него материално право по друг иск.
Ответникът по частната касационна жалба – „ А. – София” О. , гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по т. д. № 1772/2008 г. на СГС, VІ-5 състав, въззивният съд е преценил, че същото е недопустимо, предвид наличието на друго дело между тези страни със същия предмет, а именно – гр. д. № 4155/2006 г. на СРС, 28 състав. С оглед липсата на данни за влизане в сила на постановеното по това дело решение от 08.08.2007 г., решаващият състав е приел, че същото следва да се счита висящо, което обосновава съответно и приложимостта на чл. 126, ал. 1 ГПК. Идентичността на предмета на двете дела е мотивирана с това, че се претендира връщане на едни и същи движими вещи, при идентичност на заявените обстоятелства относно съществуването на споразумението от 03.09.2004 г. Не е споделен доводът на частния жалбоподател, че двете дела са с различно правно основание, като в тази връзка е отчетен фактът, че претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД /по гр. д. № 4155/2006 г. на СРС/ е за връщане вещите на отпаднало основание, предвид извършено разваляне на договора поради пълното му неизпълнение с последиците по чл. 88 ЗЗД, каквото именно е твърдението и в исковата молба, въз основа на която е образувано второто дело /т. д. № 1772/2008 г. на СГС/.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение.
Безспорно, поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е значим за изхода на делото, тъй като е обусловил прекратяване на образуваното съдебно производство. Не са налице обаче допълнителните изисквания за допускане на касационно обжалване, специфични за поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Решаването на релевирания от частния жалбоподател въпрос не е в противоречие с цитираната практика на Върховен касационен съд. Всъщност, тази практика е напълно неотносима към поставения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос. В двете посочени определения /определение № 164 от 17.03.2009 г. по ч. т. д. № 60/2009 г. на ІІ . о. и определение № 169 от 30.03.2009 г. по ч. т. № 11/2009 г. на І т. о./ спорен е въпросът относно активната процесуална легитимация на ищците по всяко от делата, съответно – по иска с правно основание чл. 58 от Закона за кооперациите и по иска по чл. 45 ЗЗД, с оглед забраната по чл. 15 ГПК /отм./ за предявяване на чужди права. Без връзка със заявения като значим за конкретното дело процесуалноправен въпрос са и посочените две решения – решение № 1* от 21.09.2001 г. по гр. д. № 573/201 г. на І т. о. и решение № 374 от 15.06.2007 г. по т. д. № 697/2006 г. на І т. о. Освен това, неоснователно е твърдението, че в противоречие с приетото в тези решения обратно действие на развалянето на договорите, въззивният съд е приел, че развалянето на процесното споразумение има действие занапред. Напротив, в обжалваното определение е посочено изрично, че преценката на действието на развалянето във времето се извършва с оглед нормата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, т. е. развалянето има обратно действие, но във всички случаи облигационното отношение между страните се счита отпаднало и занапред.
Към настоящата хипотеза, обаче, е относим друг въпрос, свързан с обективните предели на силата на пресъдено нещо – това е въпросът дали фактите, които са съществували, но не са били заявени от страната в приключилото производство /пред настоящата инстанция е установено, че решението по гр. д. № 4155/2006 г. е влязло в сила/, могат да бъдат релевирани чрез предявяването на нов иск. Нито в процесуалноправната доктрина, нито в съдебната практика съществува съмнение, че отговорът на този въпрос е отрицателен – фактите, които са съществували и не са били своевременно релевирани в производството по предявения иск, се преклудират от силата на пресъдено нещо на постановеното по този иск решение и не могат да бъдат основание за предявяването на нов иск между същите страни. В такъв смисъл именно е и застъпеното от въззивния съд становище в атакуваното определение, като е отчетено обстоятелството, че развалянето на процесното споразумение е факт, който е твърдян като настъпил в хода на съдебното производство по по-рано заведеното дело и е следвало да бъде наведен и доказан в същото /в т. ч. и пред въззивната инстанция/ съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че и двете поддържани основания за допускане на касационно не са налице.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1* от 26.10.2009 г. по ч. гр. д. № 2679/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: