О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 23.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1347 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. М. К. от[населено място],чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение от 1.12.2009г. по в.гр.д.№ 3272 по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 14.05.2008г. по гр.д. № 7499/2006г.на Софийски районен съд,57 състав, като са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.237 ал.1 от ЗОВС за заплащане на сумата от 8 440лв.,обезщетение в размер на 20 брутни заплати поради прекратяване на кадрова военна служба, по чл.225 ал.2 от ЗОВС за сумата от 2 110лв.,обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 42 дена годишно за 1992г.,1993г., 1994г.,1995г.,1996г., по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 18 905.60лв.-лихва за забава върху главницата от 8 440лв.за периода 20.12.96г.-31.03.2006г.и по и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 4 726.40лв.-лихва за забава върху главницата от 2 110лв.за периода 20.12.96г.-31.03.2006г.,предявени от К. М. К. против Министерство на регионалното развитие и благоустройството на РБ като погасени по давност.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за приложимостта на нормата на чл.115 б.”ж”от ЗЗД,който се поставя във връзка с твърдение,че въззивният съд не е съобразил наличието на два висящи процеси,по време на които давност не е текла.
Не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение,поради което е редовна.За да се произнесе относно допустимостта й за разглеждане по същество, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение след преценка на изложените доводи и данните по делото,намира следното:
Въззивният състав е приел,че искът е погасен по давност,тъй като ищецът е бил освободен от военна служба през 1996г. Общата петгодишна давност е започнала да тече на 31.12.1996г.и е изтекла на 31.12.2001г.,а исковата молба е подадена в съда на 31.03.2006г.Съдът се е позовал на нормата на чл.116 б.”б”от ГПК,като е посочил,че висящите дела не са прекъснали давността,тъй като производствата по тях са бил прекратени /т.е.исковете не са били уважени/.
При така постановения акт -следва да се приеме,че поставения от касатора въпрос за приложимостта на нормата на чл.115 б.”ж”от ЗЗД -не е от значение за изхода на спора, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда.Освен това същия не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/както се твърди в жалбата/по смисъла на приетото в т.4 от ТР №1/2009г.на ОСГТК на ВКС /поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/.
В случая –по въпроса за приложимостта на нормата на чл.115 б.”ж”от ЗЗД има единна и непротиворечива практика,за която не са налице основания нито за осъвременяване,нито за изменение,нито за разяснение. Дори и да бъде приложена цитираната норма-крайният извод няма да е различен от този на въззивния съд.Висящите производства на които се позовава касатора са две-първото/адм.д.№ 531/02г./е започнало на 29.12.01г. и е прекратено на 12.02.03г.,а второто/гр.д.№ 722/06г./ е започнало на 6.01.06г.и е прекратено на 15.03.2006г.При положение,че давността е започнала да тече на 31.12.1996г.,дори и да приемем,че –на основание чл.115 б.”ж”от ЗЗД –те не е текла докато е траел съдебния процес по адм.д.№531/02г./т.е. от 29.12.01г.до 12.02.2003г./,тя е изтекла на 15.02.2003г.,а настоящата искова молба е подадена в съда на 31.03.2006г.-т.е. след изтичане на давностния срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 1.12.2009г. по в.гр.д.№ 3272 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.