3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 11.05.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1969 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК във вр. с чл.23, ал.4, т.4 ЗОПДИППД/отм./.
С определение №369, постановено на 09.02.2015г. по в.ч.гр.д.№4854/2014г. Софийският апелативен съд е потвърдил определението от 10.11.2014г. по ч.гр.д.№11995/2011г. на Софийски градски съд, ГО, 6 брачен състав, с което е разрешено на А. И. П. безкасово, с наличностите по неговата запорирана банкова сметка IBAN BG BPBI 7940 2042 7430 01 в [фирма] да извърши плащане на сумата 28 545.58 евро по банкова сметка N. Wesmimster B. plc., 15 Bishopstage, L. EC2P 2AP, вътрешнобанков код 50-00-00, B. : NWBKGB2L ; IBAN GB 93 NWBK 6072 [ЕГН], сметка 40169588, рефрентен №561666 и 561970.
Определението е обжалвано от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която поддържа, че съдът неоснователно е разрешил да се извърши плащането, тъй като представеният договор за правна защита и съдействие между А. П. и адвокат Л. П. Г. е сключен във връзка с процесуално представителство по конкретно наказателно производство /НОХД 5249/2011г. по описа на СГС, НО, 29 състав, а не касае заплащане на разноски в производството по ЗОПДИППД/отм./. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това бъде отказано заплащането на адвокатското възнаграждение в размер на 28 545.58 евро.
В представеното изложение поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допускане на плащане за положен труд по реда на чл.23, ал.4, т.4 ЗОПДИППД/отм./, когато се касае за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело, необходимо ли е надлежно упълномощаване на адвоката по смисъла на чл.92 НПК или е достатъчен само договор за правна помощ.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. И. П. изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
А. И. П. е отправил до съда искане да бъде разрешено извършване на безкасово плащане с наличностите по негова запорирана банкова сметка на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по НОХД №5249/2011г. по описа на СГС, НО, 29 състав.
С обжалваното определение е прието, че искането е основателно. Изложени са съображения, че основание за даване на разрешение по чл.23, ал.4 ЗОПДИППД/отм./ за изплащане от авоарите на запорирани средства на парични суми, съставляващи задължение за адвокатско възнаграждение е налице, когато такова възнаграждение е било определено в договора за правна защита и съдействие на проверяваното лице в административни, досъдебни или съдебни производства, включително по заварени правоотношения, както и плащания, възникнали след налагането на обезпечителната мярка по ЗОПДИППД/отм./. Прието е, че законът не предвижда ограничения относно заплащането на адвокатски услуги единствено и само във връзка със защитата в производството по ЗОПДИППД/отм./, като в случая процесуалното представителство, във връзка с което е сключен и договорът за правна защита и съдействие е било осъществено. Изложени са съображения, че отказване изплащането на уговорения адвокатски хонорар ще означава довереникът да бъде лишен от дължимото му възнаграждение за положения от него труд, а като закономерна последица и евентуалния му отказ от изпълнение на поетите по договора задължения, което в крайна сметка би довело до лишаване на обвинения в извършването на престъпление от правото на защита, което е несъвместимо с един от основополагащите принципи на наказателното процесуално право.
Така изложеното в обжалваното определение становище съответства на трайно установената и константна практика на ВКС по поставения въпрос, изразена в определение №278/25.05.2011г. по ч.гр.д.№191/2011г. на ІІ ГО на ВКС, възприета в определение №246/29.06.2012г. по ч.гр.д.№270/2012г. на ІІ ГО на ВКС, с оглед на което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би имал правен въпрос, по който липсва съдебна практика или съществува необходимост установена неправилна съдебна практика да бъде преодоляна. В случая е налице константна и трайно установена практика по поставения въпрос, която настоящия състав споделя.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №369, постановено на 09.02.2015г. по в.ч.гр.д.№4854/2014г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, Шести състав по подадената от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество частна жалба вх.№2984/05.03.2015г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: