О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София, 08.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13 март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2270/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ц. С. Д. [ЕГН] срещу Решение №957 от 19.04.2018 г. по гр.д. № 5472/17 на САС,ТК, 3 с-в, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 24.04.2017 г. на СГС,ГО,І-8 с-в , постановено по гр.д. №5323/2015 г. в частта, с която е уважен искът по чл.422 ал.1 ГПК предявен от страна на „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД-София за признаване за установено по отношение на касатора, че същият дължи на ищеца сумата от 76 793,40 евро в качеството си на авалист по запис на заповед от 18.08.2009 г., издаден от „Интерактивни технологии“АД г. с поемател „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба е подаден писмен отговор, в който се обосновава липсата на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че процесният запис на заповед, издаден на 18.08.2009 г. в полза на ищеца „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД от страна на „Интерактивни технологии“АД за сумата от 184 730,72 евро и авалиран от ответника Ц. С. Д. е редовен от външна страна, т.е. съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ. Падежът е определен, съгласно чл. 486 ал.1, т.1 ТЗ-на предявяване, което означава, че предявяването следва да стане до една година след издаването, ако не е уговорено друго. В случая в самата ценна книга е разписан срок за предявяване за плащане-до 20.08.2011 г.. Изложени са съображения, че спазването на срока за предявяване за плащане не е от значение за съществуването на вземането по ценната книга, а се отнася само към определяне на датата на изпадане на издателя, съответно на авалиста в състояние на забава.
Ето защо се явява неоснователно и възражението на ответника за погасяване на вземането по давност: от цитираната дата на изпадане на длъжника /авалиста/ в забава до датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 ал.1 ГПК във връзка с чл.417 ГПК-29.10.2012 г. не е изтекъл тригодишният давностен срок по чл.531 ал.1 ТЗ.
Неоснователно е намерено от въззивния съд и възражението за недобросъвестност на поемателя , съгласно чл. 465 ТЗ. Това възражение е основано на обстоятелството, че издателят на записа на заповед „Интерактивни технологии“АД след проведено производство по несъстоятелност е заличен в ТР. Съдът се е основал на самостоятелния характер на отговорността на авалиста, която е независима от тази на издателя и заличаването на последния като правен субект не е пречка за реализиране отговорността на авалиста по ценната книга. Съдът изрично е посочил и практика на ВКС в този смисъл.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за: длъжен ли е ищецът по иск по чл.422 ал.1 ГПК основан на вземане по запис на заповед , за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и ИЛ да доказва наличието на каузално отношение между страните по спора, във връзка с обезпечаване на плащане, по което е издадена ценната книга, следвало ли след обезсилване, с оглед неправилно изменение по реда на чл.214 ГПК на иска като недопустимо на решението, с което веднъж съдът се е произнесъл по осъдителен иск, при повторното разглеждане на делото , отново изрично съдът да се произнесе по реда на чл.214 ГПК за преминаване към установителен иск, за последиците относно съществуване на вземането по записа на заповед и отговорността на авалиста, при непредявяване в срок на авалиста на ценна книга с падеж на предявяване, недобросъвестен по смисъла на чл.465 ТЗ ли е поемател по запис на заповед, когато насочи претенцията си срещу авалист при положение, че знае, че издателят на ценната книга – търговско дружество е заличено като ЮЛ в ТР след проведено производство по несъстоятелност.
В случая, първият от така формулираните правни въпроси се явява обуславящ изхода на спора. Въпросът намира отговор в т.17 на ТР4/2014 по тълк.дело 4/13 на ОСГТК, представляващо задължителна практика на ВКС в насока, че в производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. От така дадения отговор следва, липсата на каквото и да е разминаване с отговора на същия въпрос в обжалваното въззивно решение.
Вторият въпрос не се явява обуславящ изхода по спора по причина, че съдът се е произнесъл повторно именно по първоначално предявения с ИМ установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК, след като е било обезсилено от въззивния съд като недопустимо първоначалното решение, с което друг състав се е произнесъл по осъдителен иск след неправилно допуснато изменение по чл.214 ГПК.
Третият въпрос: за последиците относно съществуване на вземането по записа на заповед и отговорността на авалиста от непредявяване на ценна книга с падеж на предявяване в определен в самата нея срок, съдът се е позовал на наличието на основание за допускане на касация , уредено в чл.280 ал.1,т.3 ГПК, което изисква въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В смисъла на задължителното тълкуване на това понятие в т.4 на ТР1/2010 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на касационното производство, хипотезата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК е налице при липса на съдебна практика по тълкуването на неясна или непълна правна разпоредба или при обществено обоснована необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика. Липсва обосновка на някоя от тези две хипотези в изложението на касатора, а и не е обективно налице такава хипотеза-по въпроса има достатъчно практика, вкл. и на ВКС напр. Р №01/01.03.2010 по т.д. № 520/2009 на Второ т.о. на ВКС, Опр.№45/13.01.2014 по ч.т.д. №2880/13 на Първо т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК и други. Дали отговорът на въззивния съд в обжалваното решение съответства или не на тази практика е вече въпрос за преценка на основание по чл.280 ал.1,т.1 ГПК, каквото касаторът не въвежда, а ВКС няма право служебно да се произнася по основание, с което не е сезиран.
Последният въпрос: недобросъвестен по смисъла на чл.465 ТЗ ли е поемател по запис на заповед, когато насочи претенцията си срещу авалист при положение, че знае,че издателят – търговско дружество е заличено като ЮЛ в ТР след проведено производство по несъстоятелност е бил разглеждан в практиката на ВКС/ посочените изрично в обжалвания акт на въззивния съд решения на състави на ТК на ВКС по чл.290 ГПК/ и е даден категоричен отговор съвпадащ с дадения в обжалваното въззивно решение. В практиката на ВКС се приема, че поемателят е недобросъвестен, когато търси плащане по ценната книга от авалиста, след като знае за личните възражения по каузалното правоотношение на длъжника, които се свеждат най-често до това, че вземането е погасено от страна на самия издател чрез някой от погасителните способи: плащане, компенсация, новация, цесия, погасителна давност и прочие/ Р №92/06.07.2017 г. по т.д. № 569/2016 г. на Първо т.о. на ВКС/, т.е. обявяването в несъстоятелност и/или заличаването на търговското дружество издател в ТР не попадат в тези хипотези и не изключват отговорността на авалиста / в настоящата хипотеза: и управител на ТД-издател на процесния запис на заповед/ .
Относно основанието по чл.280 ал.2,предл. последно –очевидна неправилност:
Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава от изложените оплаквания. Напротив: последните предполагат нов анализ и тълкуване на съдържанието на уговорения падеж в ценната книга. Подобни действия на съда са допустими и задължителни при преценка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт в производството по основателността на КЖ, съгласно чл.281,т.3 ГПК, но не и в производството по преценка за наличие на основания за допускане на касация в хипотезата на очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
В полза на ответника по КЖ не се дължи присъждане на разноски, доколкото липсват доказани такива.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №957 от 19.04.2018 г. по гр.д. № 5472/17 на САС,ТК, 3 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.