О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София, 09.05.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 1464 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 11 от 07.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 716/2018 г. на Пернишки окръжен съд е потвърдено разпореждане от 05.11.2018 г. по гр. д. № 3818/2018 г. на Пернишки районен съд, с което е върната искова молба вх. № 14710/05.06.2018 г., подадена от К. Х. Х. от [населено място] срещу В. И. З. от [населено място] в частта по предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Частна касационна жалба срещу определението на Пернишки окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. Х. Х.. Поддържа се, че въпросът какъв е начинът за индивидуализиране на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е разрешен в противоречие с решение № 75 от 16.07.2015 г. по т. д. № 519/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение № 93 от 27.10.2016 г. по т. д. № 1882/2015 г. на ВКС, I т. о., а въпросът следва ли съдът да укаже на страната какъв е размерът на държавната такса – в противоречие с определение № 786 от 18.11.2011 г. по ч. т. д. № 636/2011 г. на ВКС, I т. о.; определение № 533 от 09.07.2010 г. по ч. т. д. № 357/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 107 от 13.08.2018 г. по гр. д. № 2446/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 84 от 17.08.2015 г. по т. д. № 809/2014 г. на ВКС, II т. о.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалвания акт въззивният съд е потвърдил първоинстанционно разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на производството.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 3818/2018 г. на Пернишки районен съд е образувано по искова молба вх. № 14710/05.06.2018 г., с която К. Х. Х. от [населено място] е предявила срещу В. И. З. от [населено място] искове за сума в общ размер от 5930.24 лева, произхождащи от заплатени от ищцата разходи във връзка с развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – сумата от 200 лева, съставляващи платено на 13.03.2018 г. „стоп капаро“; сумата от 1200 лева, съставляващи платено на 30.03.2018 г. капаро по предварителен договор; сумата от 2052.62 лева, заплатена на 02.04.2018 г. по договор с трето лице за извършване на ремонти и подобрения в имота; сумата от 2052.62 лева, заплатена на 02.05.2018 г. на трето лице във връзка с договор за извършване на ремонти и подобрения в имота; сумата от 255 лева, съставляващи платена на 11.04.2018 г. такса за изготвянето на оценка на имота; сумата от 80 лева, съставляващи платена на 15.05.2018 г. нотариална такса за съставянето на констативен протокол; сумата от 60 лева, съставляващи платена на 17.05.2018 г. нотариална такса за изпращането на нотариална покана и сумата от 30 лева, съставляващи нотариална такса за съставянето на констативен протокол. Ищцата е предявила и претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от сумите от датата на съответните плащания.
С разпореждане от 11.07.2018 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението ищцата да уточни в какво се изразяват извършените ремонтни дейности по пера и на каква стойност са, както и да уточни за какъв период и в какъв размер претендира заплащане на лихва за забава върху всяка от сумите и да представи документ за платена държавна такса върху предявените искове за лихва за забава. В разпореждането е било посочено, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната в посочената част. С молба от 21.09.2018 г. ищцата е уточнила в какво се изразяват ремонтните работи и стойността им по пера, като е посочила и началните дати на периодите, за които се претендира лихва върху всяка от сумите (13.03.2018 г. за сумата от 200 лева; 30.03.2018 г. за сумата от 1200 лева; 02.04.2018 г. за сумата от 2052.62 лева; 02.05.2018 г. за сумата от 2052.62 лева; 11.04.2018 г. за сумата от 255 лева; 15.05.2018 г. за сумата от 80 лева), а за крайна дата е посочила окончателното изплащане на всяко от задълженията. Във връзка с указанията за внасяне на държавна такса е направено искане за определяне на размера ? с крайния съдебен акт. С разпореждане от 27.09.2018 г., районният съд отново е указал на ищцата в едноседмичен срок да посочи размерите на предявените осъдителни искове за обезщетение за забава за периодите от посочените в уточнителната молба от 21.09.2018 г. начални дати до предявяване на иска, както и да внесе държавна такса, изчислена с оглед тези размери. С молба от 25.10.2018 г. ищцата е заявила, че не може да уточни крайния момент, до който да се изчисли дължимата от ответника лихва, тъй като претендира законна лихва върху сумите до окончателното им изплащане. Първоинстанционният съд е констатирал, че дадените указания не са били изпълнени, поради което с разпореждане от 05.11.2018 г. производството по делото е било прекратено в частта по предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 11 от 07.01.2019 г. по ч. гр. д. № 716/2018 г. на Пернишки окръжен съд. Прието е, че искът за обезщетение за забава е самостоятелен акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на който следва да се прилагат всички изисквания за редовност на исковата молба и който иск се различава от искането за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, което е последица от уважаването на осъдителен иск с предмет парично вземане. Прието е, че ищцата не е изпълнила дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба по отношение на предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което първоинстанционният съд законосъобразно е приложил последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поставеният въпрос относно начина за индивидуализация на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е разрешен в съответствие с установената практика, в т. ч. с посочените от касатора решения, съгласно която искът за обезщетение за вреди от забавата на изпълнението на парично задължение е отделен иск, който има свое основание и петитум. При предявяването му следва да бъде посочен както периодът, за който се претендира вземането, така и размерът му с оглед определяне на цената, върху която ищецът дължи заплащане на държавна такса. Съобразявайки посочената практика по приложението на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът неколкократно е дал на страната указания за посочване на точния размер на претендираното обезщетение в размер на законната лихва, които не са били изпълнени, поради което производството в тази част е било прекратено законосъобразно.
Въпросът следва ли съдът да укаже на страната какъв е размерът на държавната такса не е от значение за изхода на спора. Действително съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК и чл. 101, ал. 1 ГПК съдът дължи на страните съдействие за надлежното упражняване на процесуалните им права и задължения, в т. ч. и на задължението за внасяне на държавна такса. В случая обаче производството е било прекратено поради неизпълнение на указанията за посочване цената на претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въз основа на която е следвало да бъде определен и размерът на дължимата държавна такса.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11 от 07.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 716/2018 г. на Пернишки окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пернишки районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: