О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София, 04.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 168 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, № 391 постановено на 09.11.2009г. по гр.д. № 840/2009г., с което са потвърдени решения на Русенски районен съд № 2 от 19.02.2009г. и № 59 от 22.05.2009г. постановени по гр.д. № 253/2008г. С първото решение съдът е отхвърлил предявения от Г. А. Ч. против Т. С. П., Н. Б. П. и С. Н. Б. иск за заплащане на сумата 270лв., част от вземане с размер 5 400лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да се ползва по предназначение западната стая от имота в гр. Р., на ул.”П” № 5 за периода от 05.06.2006г. до 28.12.2007г. С второто решение, постановено по реда на чл. 193 ГПК/отм./, съдът е отхвърлил молбата на Г. А. Ч. за допълване на първото решение с произнасяне и по претенции по чл. 50 и 109 ЗС.
Жалбоподателят Г. А. Ч. е подал бланкетна жалба. В изпълнение на дадените от въззивния съд указания за излагане на касационните основания и основанията за допускане на касационно обжалване, той е депозирал уточнена жалба, в която поддържа, че обжалваното решение е нищожно, тъй като в състава е участвал съдия, който е разглеждал и други дела на жалбоподателя относно същия имот. На второ място счита решението за неправилно, понеже съдът не е достигнал до правилни правни изводи въз основа на приетите доказателства. На последно място жалбоподателят намира решението за недопустимо като постановено по непредявен иск. Според него искът е предявен за невъзможност да се ползва имота спокойно и безпрепятствено, а съдът не е разгледал такъв иск, а иск за вреди. Относно основанията по чл. 280, ал.1 ГПК счита, че е налице това по т.1 с оглед на представено решение на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Ответниците Н. П. , Т. П. и С. Б. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Същата е подадена отчасти срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. В частта, с която се обжалва отхвърлянето на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 45 ЗЗД с цена на иска 270 лв. касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК и следва да се остави без разглеждане. В случая предявената претенция е частична и от значение е претендирания размер, а не целия размер на вземането.
В останалата част, а именно относно решението по искането по чл. 193 ГПК/отм./, касационната жалба е допустима.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Производството пред Русенски районен съд е по искова молба на Г. А. Ч. против Н. Б. П., Т. С. П. и С. Н. Б., по която е формиран петитум за осъждане на ответниците да заплатят сумата 270 лв. като част от вземане с размер на 5400лв., представляваща причинени щети от невъзможност за ползване на западната стая от къщата на ищеца в периода 20.11.2004г. до 20.11.2007г. Ищецът е поддържал, че с неправомерните си действия ответниците му пречат да ползва имота си и са му нанесли материални щети, като е отправил към съда искане да осъди ответниците да му заплатят обезщетение за вредите. В уточнение на исковата молба, депозирано на 25.01.2008г., ищецът отново изрично е заявил, че претендира обезщетение за лишаването си от ползването на западната стая от къщата. Русенски районен съд е квалифицирал иска по чл. 45 ЗЗД и го е отхвърлил. С решение от 22.05.2009г. съдът е отхвърлил молбата на ищеца за допълване на решението. В нея той е поддържал, че искът не е разгледан с правно основание чл. 50 и чл. 109 ЗС. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, постановено в производството по чл. 193 ГПК/отм./, Русенски окръжен съд е приел, че първата инстанция се е произнесла изцяло по предявения иск и поради това не е налице основание за допълване на решението.
Въпреки дадените от въззивния съд подробни указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба и привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 284 ГПК, жалбоподателят се е позовал единствено на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, без да се мотивира и без да формулира правен въпрос, от значение за изхода на спора, по който се е произнесъл съда. Липсата на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Жалбоподателят се е задоволил да представи едно решение на Върховния касационен съд № 620 от 12.07.2007г. по гр.д. № 744/2006, ІІ г.о., което разглежда въпроси относно допустимостта на иск по чл. 108 ЗС, защитата на вещното право на ползване и предявяване право на задържане на имота до заплащане на направени подобрения. Видно е, че тази материя е извън предмета на делото, което прави решението неотносимо към спора. Тук следва да се посочи, че за да е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК решението следва да противоречи на задължителната практика на Върховния касационен съд, намерила израз в тълкувателни решения и постановления на пленума на Върховния съд, тълкувателни решения на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд или на решение, постановено по чл. 290 ГПК. Такива твърдения в касационната жалба липсват. В случая съдът е постановил решение, с което е отказал допълване на решението, мотивирайки се, че не е останала част от предмета на спора, която да не е разгледал. В първоинстанционното решение е дадена правна квалификация на предявената претенция, адекватна на наведените фактически твърдения. Във въззивното решение съдът не е посочил изрично правното основание на иска, но е възприел вече направената такава. След като ищецът не е предявил иск по чл. 109 ЗС с конкретен петитум за защита на накърненото си право на собственост, то съдът, обвързан от диспозитивното начало, не дължи произнасяне по такъв иск. Видно, че не е имало предявена претенция по чл. 109 ЗС, вкл. и с допълнението на исковата молба, а предявеният иск е единствено за заплащане на парична сума като обезщетение.
При горепосоченото бланкетно излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че наведените доводи за нищожност на решението поради незаконен състав и поради произнасяне по непредявен иск също не обуславят допускане на касационно обжалване. На първо място, ищецът не е подкрепил с доказателства твърдението си, че член от състава на съда е участвал при разглеждане на друго дело на същия ищец. На второ място, дори това да е факт, то принципно не съставлява основание за отвод и съответно не води до нищожност на решението. Що се отнася до доводът за произнасяне по непредявен иск, то твърдението по-скоро е за неправилна квалификация, което също не обуславя нищожност на решението и е относимо към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.
Предвид изложеното след като не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението в частта му относно производството по чл. 193 ГПК/отм./ .
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. А. Ч. от гр. Р. срещу въззивно решение № 391 от 09.11.2009г. постановено от Русенски окръжен съд по гр.д. № 840/2009г. в частта му, с която е потвърдено Решение № 2 от 19.02.2009г. на Русенски районен съд по гр.д. № 253/2008г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 391 от 09.11.2009г. постановено от Русенски окръжен съд по гр.д. № 840/2009г. в частта му, с която е потвърдено Решение № 59 от 22.05.2009г. на Русенски районен съд по гр.д. № 253/2008г. по касационна жалба на Г. А. Ч. от гр. Р..
В частта, с която жалбата се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване от жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: