О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№218
София, 01.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1279 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Д. П., И. П. Г., Р. П. П., Д. П. Г. и С. П. Г., чрез пълномощника им адвокат П. П., против решение от 10.12.2009 г., постановено по гр.д. № 373 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав, с което е оставено в сила решение от 2.11.2007 г. по гр.д. № 5409/2004 г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от Г. Т. П. против Р. Д. П., И. П. Г., Р. П. П., Д. П. Г. и С. П. Г. ревандикационен иск по отношение на дворно място от 430 кв.м., представляващо неурегулиран ПИ № 14, находящ се в[населено място], ул.”Д. М.” № 17 заедно с построената в него едноетажна полумасивна постройка с площ от 57 кв.м.
Ответникът по жалбата Г. Т. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Искът е основан на твърденията, че ищецът е собственик на описания недвижим имот; допуснал ответниците да ползват същия, но те отказват да го опразнят и напуснат, поради което е поискано да бъдат осъдени да му го предадат. Съдът е приел, че е сезиран с иск за защита правото на собственост чрез петиторен иск, а не чрез претенция по облигационно правоотношение, възникнало на основание договор за заем, поради което е счел за неоснователни доводите за недопустимост на първоинстанционното решение. При обсъждане на писмените и гласните доказателства са направени изводи, че ищецът и сестра му са придобили владението въз основа на предварителен договор от 2.07.1968 г., а собствеността – на 25.03.1994 г., когато е влязло в сила решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, съответно ищецът се легитимира като съсобственик на имота и има право да защитава общото право на собственост, за което е установено, че се владее от ответниците. По отношение възражението на настоящите касатори за придобиване по давност на постройката от 57 кв.м. чрез владение от 1976 г., съдът е приел, че през 1976 г. бившата съпруга и децата на ищеца са придобили правото да обитават семейното жилище в процесния имот, а следователно същите са били държатели на имота. Същевременно ищецът е придобил правото си на собственост през 1994 г., като липсват твърдения и данни за владелчески намерения спрямо дотогавашния собственик А. Д.. Не е установено упражнявано давностно владение след 25.03.1994 г. – ответниците, деца на ищеца и техните семейства, живеят в имота, подобряват го, така че да осигурят собствения си комфорт, но не и по начин, че да са отблъснали правата и претенциите на собственика на имота, като са налице данни, че част от тях периодично са напускали имота, но впоследствие са се връщали, а и липсват категорични доказателства, че П. П. и Р. П. са построили сградата от 57 кв.м.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че по въпроса за правната квалификация на предявения иск въззивното решение противоречи на решение № 312 от 23.02.1967 г. по гр.д. № 2033/1966 г., І г.о., според което създадените между родители и деца отношения по повод ползваното от децата жилище при липса на договор за наем се уреждат съгласно чл.243 и сл.ЗЗД. Поставеният въпрос е неотносим в настоящия случай – правната квалификация на иска се определя въз основа на изложението в исковата молба фактически твърдения и петитум. В исковата молба липсват твърдения за наличие на облигационни правоотношения между страните, както и че последните не изпълняват свое облигационно задължение, а съответно настоящия правен спор не е идентичен с този, по който е постановено посоченото решение /касаещо приложение на Закона за наемните отношения-отм./ и не е налице противоречиво разрешаване правен въпрос.
Останалите твърдения – че съдът не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е оставил без уважение направеното възражение за изтекла придобивна давност, без да изследва придобивната давност за всеки от тях – по същество съставляват довод за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до необосновани изводи, т.е. свързани са с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които обаче са неотносими в производството по чл.288 ГПК. Посоченото решение № 394 от 22.02.2005 г. по гр.д. № 2760/2003 г., ВКС, ІV г.о. е постановено въз основа на факти и доказателства, които не са идентични с тези по настоящото дело, поради което не удостоверява наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за обсъждане на всички доказателства.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.12.2009 г., постановено по гр.д. № 373 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: