О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 12.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание десети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6729/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1645/31.7.2013 г., подадена от адв. М. Н. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. П. Б. от [населено място], [община], С. област, против въззивно решение №284/20.6.2013 г. по гр.д.№377/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №96/15.4.2013 г. по гр.д.№1771/2012 г. по описа на Ботевградския районен съд, г.к., шести състав, и е определено местоживеене на малолетното дете П. П. Б. при майката М., на която е предоставено упражняването на родителските права. Определен е режим налични контакти между бащата и детето и бащата П. Б. е осъден а заплаща на детето, чрез майката месечна издръжка в размер на 100 лева. Насрещният иск на бащата П. Б. против майката М. Б. по чл.127, ал.2 СК е отхвърлен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че решението на въззивната инстанция е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че не са приложени правилно към фактическата обстановка по делото разпоредбите на чл.123 и чл.127 СК. Твърди се, че не е отчетен интереса на детето и сигурната семейна среда, която се предоставя на детето в дома на родителите на бащата. Навежда се довод, че не са отчетени последиците, които ще настъпят за малолетното дете, ако то отиде да живее постоянно на чуждо за него място, какъвто е домът на дядото по майчина линия. Сочат се шест решения на ВС и ВКС.
Ответницата по касация М. В. Б., посредством процесуалния си адв. К., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Не са посочени и основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №284/20.6.2013 г. по гр.д.№377/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№1645/31.7.2013 г., подадена от адв. М. Н. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. П. Б. от [населено място], [община], С. област.
ОСЪЖДА П. П. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], С. област, [улица], да заплати на М. В. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: