О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 17.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 44/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „П” А. , Гърция, чрез процесуалния му пълномощник адвокат И, против определение № 8* от 21.07.2009 г. по ч. гр. д. № 6370/2009 г. на Софийски градски съд, VІ А отделение. С обжалвания акт е потвърдено протоколно определение от 06.04.2009 г. на Софийски районен съд, 24 състав по гр. д. № 29699/2008 г., с което е оставено без уважение възражението на дружеството-жалбоподател за неподсъдност на делото на българския съд и за изпращането му по подсъдност на съответния съд в гр. А., Гърция.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за отмяната му. Счита, че предходните инстанции погрешно са приели наличие на преки отношения между регистрирания в Република България клон на чуждестранното търговско дружество и ищеца „Р” Е. и са определили подсъдността без да изпълнят задължението си да определят правната квалификация на предявения иск.
Именно неизпълнението на това задължение е релевирано и като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на който се поддържа, че е налице противоречие на въззивното определение с практиката на Върховен касационен съд и по-конкретно – с решение № 688 от 09.07.2003 г. по гр. д. № 593/2002 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о.
Ответникът – „Р” Е. , гр. С. не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение на СРС, 24 състав, с което е оставено без уважение искането на „П” А. , Гърция за прекратяване на производството по гр. д. № 29699/2008 г. и за изпращането му по подсъдност на съответния гръцки съд, въззивната инстанция е счела, че подсъдността на предявения срещу „П” А. , Гърция частичен иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесните недвижими имоти следва да бъде определена в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/. Този извод е направен при съобразяване на изложените в исковата молба твърдения и представените с нея писмени доказателства за възникнали преки отношения между ищеца и регистрирания в България клон на ответното чуждестранно търговско дружество по повод разполагането на машини и съоръжения върху процесните недвижими имоти, обуславящи компетентността на българския съд да разгледа възникналия в тази връзка спор.
Настоящият състав намира, че поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът за задължението на съда сам да определи правната квалификация на предявения иск и липсата на обвързаност от посочената от ищеца квалификация в случая не е от значение за определяне на международната подсъдност на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 КМЧП, искове срещу юридическо лице, когато спорът е възникнал от преки отношения с негов клон, могат да се предявят пред българските съдилища, ако клонът е регистриран в Република България. Доколкото липсва ограничение относно това за кои искове се отнася, логично е да се приеме, че посочената разпоредба касае всички искове. Или, компетентността на българския съд в хипотезата на чл. 4, ал. 2 КМЧП не е в зависимост от правната квалификация на претенцията – на договорно или извъндоговорно основание. Аргумент в подкрепа на този извод са и специалните разпоредби на чл. 15 и чл. 18 КМЧП, в които изрично е посочена компетентността на българските съдилища по чл. 4 по отношение на исковете от договорни отношения и на исковете за вреди от непозволено увреждане.
Следователно, дори и да се приеме, че съдът не е посочил конкретно правната квалификация на предявения частичен иск за заплащане на обезщетение за ползване на недвижими имоти без правно основание, това е без значение за определяне международната подсъдност на спора – във всички случаи спорът е подсъден именно на българския съд.
С оглед липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се обсъжда налице ли е заявеното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване – противоречие с цитираното решение на Върховен касационен съд. Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя в тази връзка становище, мотивирано с чл. 28 КМЧП, че разглеждането на настоящата частна касационна жалба не е обвързано от предпоставките по чл. 280 ГПК. Посочената разпоредба, според която определението на съда за наличие или липса на международна компетентност подлежи на касационно обжалване, регламентира принципно възможността този съдебен акт да бъде обжалван пред касационната инстанция, но не и условията, при които касационният контрол върху същия е допустим. Предвид липсата на специална уредба, по отношение допускането на касационно обжалване на определението във връзка с международната подсъдност следва на намери приложение общата норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, препращаща съответно към предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 8* от 21.07.2009 г. по ч. гр. д. № 6370/2009 г. на Софийски градски съд, VІ А отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: