3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София,28.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1090/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] (в ликвидация) срещу определение № 45 от 05.02.2015 г. по т. д. № 1197/2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба против решение № 5637 от 19.07.2014 г. по гр. д. № 1899/2011 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода за липса на правен интерес от обжалване на въззивното решение, като обосновава наличието на такъв с факта, че е бил въззиваема страна по гр. д. № 1899/2011 г. на Софийски градски съд.
Ответниците по частната жалба – В. Д. П. и Г. В. Г., чрез пълномощника си адвокат Д. Д. – заявяват становище за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 25.03.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] (в ликвидация) касационна жалба против решение № 5637 от 19.07.2014 г. по гр. д. № 1899/2011 г. на Софийски градски съд, първият тричленен състав на ВКС е приел, че за касатора липсва правен интерес. Този извод е аргументиран със съображения, че доколкото посоченото дружество не е обжалвало първоинстанционното решение, с което предявеният срещу него иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) е бил уважен, то същото не е легитимирано да обжалва въззивното решение, с което е обезсилен първоинстанционният акт и е прекратено производството по делото.
Определението е правилно.
С първоинстанционното решение, постановено от Софийски районен съд по гр. д. № 6805/2004 г., е уважен предявеният от [фирма] (в ликвидация) срещу всички ответници по делото, един от които е настоящият частен жалбоподател [фирма] (в ликвидация), иск с правно основание чл. 97, ал. 3, изр. 1 ГПК (отм.), като е признато за установено, че издаденият от [фирма] запис на заповед от 21.01.2003 г. е неистински документ. Срещу посочената част на първионстанционния акт е подадена въззивна жалба само от трима от ответниците по иска – Г. В. Г., В. Д. П. и [фирма], [населено място], но не и от ответника [фирма] (в ликвидация). Следователно, по отношение на последния първоинстанционното решение е влязло в сила и същото не е било предмет на производството по въззивно дело № 1899/2011 г. на Софийски градски съд. Това обстоятелство обосновава съответно извод за недопустимост да бъде обжалван въззивният акт в частта, с която първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) е обезсилено.
Неоснователно е становището на частния жалбоподател, че правото му да подаде касационна жалба срещу въззивното решение произтича от факта, че е участвал във въззивното производство. Конституирането на същия като страна в това производство в качеството му на ответник (въззиваем) е по другия обективно съединен иск – този по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), а не по иска по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), по който е постановено атакуваното въззивно решение № 5637 от 19.07.2013 г. на Софийски градски съд (въззивното решение не съдържа произнасяне по иска по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ предвид обстоятелството, че въззивната жалба на „Финансова къща [фирма] /в ликвидация/ е върната с определение от съдебно заседание на 30.09.2011 г. на СГС).
Поради изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 45 от 05.02.2015 г. по т. д. № 1197/2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] (в ликвидация) касационна жалба против решение № 5637 от 19.07.2014 г. по гр. д. № 1899/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: