2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр. София, 26.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 21 април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 786 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от пълномощника на М. С. М. срещу определение № 41 от 14.01.2014 г. по в.ч. т.д. №372/14 на АС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на същия за връщане на внесената по сметка на АС-Варна сума от 4 165,82 лева като държавна такса по въззивна жалба срещу решение №7/26.02.2014 г. по т.д. №103/2013 г. ОС-Търговище, върната като просрочена с влязло в сила разпореждане №86 /28.04.2014 г. на същия съд по същото дело.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
От страна ответника [фирма]-Гърция е постъпило писмено становище за неоснователност на частната жалба.
От страна на ответника [фирма]-гр. П. е постъпило писмено становище за основателност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният състав на АС- Варна е счел, че в случаите, когато е внесена парична сума като държавна такса по въззивна жалба, която е върната в последствие като просрочена с влязло в сила разпореждане, не подлежи на възстановяване на жалбоподателя, тъй като не е налице изпълнен фактическият състав на чл. 4б ЗДТ. Последният позволява това да става по молба на заинтересованото лице само когато исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани от освободено от заплащането им лице или когато са били надвнесени.
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. споделя така изложените изводи по следните съображения:
ВКС в задължителна за съдилищата практика приема, че държавна такса по молба за сезиране на съд с начало на съдебно производство, което в последствие е прекратено като недопустимо с влязло в сила разпореждане, не подлежи на възстановяване на жалбоподателя, тъй като не е налице изпълнен фактическият състав на чл. 4б ЗДТ. В този смисъл е определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 1193/13 на Второ гр.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Настоящият състав напълно споделя това становище, доколкото самата проверка за допустимостта на въззивната жалба, в частност, дали същата е подадена в законовия срок за това, предполага това процесуално действие да се извършва в рамките на вече образувано съдебно производство по нея. Следователно съответното съдебно производство по въззивната жалба е било образувано, което с аргумент на противното в нормата на чл.4б ЗДТ изключва връщането на внесената държавна такса. По тези съображения частната жалба срещу обжалваното определение се явява неоснователна.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 41 от 14.01.2014 г. по в.ч. т.д. №372/14 на АС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на М. С. М. за връщане на внесената по сметка на АС-Варна сума от 4 165,82 лева като държавна такса по въззивна жалба на същото лице срещу решение №7/26.02.2014 г. на ОС-Търговище по т.д. № 103/2013 г..
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.