3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София.11.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 727/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу определение № 437 от 07.02.2017 г. по т.д. № 277/2016 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за връщане на внесена държавна такса по насрещната въззивна жалба.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за неговата отмяна и постановяване на ново определение за допълване на прекратителното определение на въззивния съд, като се постанови възстановяване на платената от дружеството държавна такса в размер на 16 563.03 лв. като неизползвана.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК Министерство на културата не е заявило становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Въззивното производство по т.д. № 277/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав е образувано по подадена въззивна жалба от Министерство на културата срещу постановеното от Софийски градски съд,VІ-8 състав решение по т.д. № 6007/2014 г. и насрещна въззивна жалба, подадена от [фирма]. В срока за произнасяне въззивната жалба е оттеглена, което е обусловило неразглежднето и на насрещната въззивна жалба, съответно прекратяване на производството пред апелативната инстанция с определение № 2554/25.07.2016 г.
С определение № 3663/03.11.2016 г. съдебният състав на САС е оставил без уважение искането за допълване на прекратителното определение и за присъждане на [фирма] разноски, изразяващи се в заплатената държавна такса по насрещната въззивна жалба. Това определение е потвърдено от настоящия съдебен състав на ВКС – с определение № 52 от 30.01.2017 г. по приложеното ч.т.д. № 2590/2016 г.
С оглед констатацията в мотивите към последното посочено определение – относно съдържащото се искане в т.2 от частната жалба по ч.т.д. № 2590/2016 г. за възстановяване на внесена държавна такса, компетентният за това съд – Софийски апелативен съд се е произнесъл с атакувания с настоящата частна жалба съдебен акт.
За да остави без уважение искането за връщане на внесена държавна такса по насрещната въззивна жалба, съставът на АС – София е приел, че държавната такса се събира при предявяване на искането и е без значение какъв е изходът на делото. Изведен е извод, че десезирането на въззивния съд от подателя на въззивната жалба, което е довело и до непроизнасяне по въззивната жалба, не са от значение за дължимостта на държавната такса.
Определението е правилно. Становището на съдебния състав на Апелативен съд – София, основано на разпоредбата на чл.73, ал.3 ГПК е законосъобразно и обосновано, тъй като законодателят ясно е посочил към кой момент се дължи съответната държавна такса по сезиращото съда искане. В случая следва да се вземе предвид и непротиворечивата практика на ВКС, създадена по реда на чл.274, ал.3 ГПК, по въпроса за връщане на държавна такса при оттегляне на иска и прекратяване на производството по делото. В редица определения – така например, определение по ч.т.д. № 917/2009 г., ІІ т.о., определение по ч.гр.д. № 1193/2013 г., ІІ г.о., определение по ч.т.д. № 383/2010 г., І т.о. и др., е прието, че съгласно разпоредбата на чл.4б от Закона за държавните такси, се връщат недължимо платени държавни такси, а това са таксите, по които не е било образувано съответно производство, или таксите са били събрани, независимо от освобождаване на съответното лице от заплащане на държавна такса, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени – платени без основание за това по см. на чл.3 от ЗДТ. Посочената практика е съответно приложима в конкретния случай, като атакуваното определение, което е в съответствие с тази практика следва да се потвърди.
Доводите на частния жалбоподател, основани на чл.78, ал.4 ГПК и цитираната в тази връзка практика на ВКС, са относими към приключилото производство по отговорността за разноските, поради което не следва да се обсъждат.
Като ирелевантни следва да се преценят и съображенията в частната жалба, че въззивният съд не е извършил същински процесуални действия по насрещната въззивна жалба, поради което платената държавна такса по тази жалба е останала неползвана. В тази насока освен съобразената от въззивния съд разпоредба на чл.73, ал.3 ГПК, следва да се имат предвид изрично предвидените в чл.263, ал.4 ГПК неблагоприятни последици за подателя на насрещна въззивна жалба, който не се е възползвал от предоставената процесуална възможност за сезиране на въззивната инстанция в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 437 от 07.02.2017 г. по т.д. № 277/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: