О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 10.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 09.12.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3232/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. П. С.,Данка И. Н. и И. И. И. против решение №109/29.05.2008г. на Ловешки окръжен съд,постановено по гр.д. №87/2008г. по описа на същия съд,с което е обезсилено като недопустимо решение №565/02.01.2008г. по гр.д. №638/2007г. по описа на Троянски районен съд и е прекратено производството по делото.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват,че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
В писмения си отговор,във връзка с наведените доводи за допускане на касационно обжалване,ответниците Г. И. П. и Н. П. И. посочват,че не са налице основанията,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т. 3 от ГПК.
В писменото си изложение,по отношение на наличието на предвидените в хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторите твърдят,че постановеното въззивно решение е в противоречие с Тълкувателно решение №1/1997г. на ОСГК на ВКС,без да посочват никакви аргументи в какво се изразява това противоречие.
В рещаващите мотиви,въззивният съд е приел,че първоинстанционният съд се е произнесъл по един недопустим иск с правно основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,след като липсва решение на ОСЗГ гр. А. за възстановяване на собствеността върху процесния имот и то не може да започне вече поради изтичане на преклузивния срок по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ.
При така постановеното въззивно решение,съдът не само ,че е постановил съдебен акт,който не противоречи на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,но напротив,изводите на съда са в съответствие със същото. Съгласно предвиденото в т. ІІ-последен абзац на Тълкувателно решение №1/1997 г. на ОСГК на ВКС ,а именно,че оспорването на правото на собственост върху земеделска земя е обусловено от наличие на правен интерес,който е налице при висящо административно производство по член 14 ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано,както и при окончателно решение на административния орган за възстановяване на собствеността или за обезщетяване по реда на член 10 б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на срока по член 11 от ЗСПЗЗ,каквато е хипотезата в настоящия случай,предявяването на иск по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
Наред с това касаторите твърдят,че е налице хипотезата,предвидена в точка 3 на член 280 ал.1 от ГПК,като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. В тази връзка не се излагат никакви доводи в подкрепа за наличие на соченото законово основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Само цитирането на съдържанието на горепосочената разпоредба от ГПК не обосновава наличие на предвидената хипотеза за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №109/29.05.2008г. на Ловешки окръжен съд,постановено по гр.д. №87/2008г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: