О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 10.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2 716 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Д. И., приподписана от адв.И. В., срещу решение № 2/03.01.2013 г. по гр.д.№889/2012 г. на окръжен съд-гр.П..
Ответникът по касационната жалба – СОУ „В. Л.”-гр.Б., не изразява становище по нея.
С определение № 155/17.06.2013 г. производството по настоящото дело е било спряно, до приемането на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК.На 09.12.2013 г. ТР е прието, пречката за по-нататъшното развитие на делото вече е отпаднала и същото следва да бъде възобновено.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, с предмет на обжалване решение по неоценяеми искове и по оценяем иск , който е обусловен .
С обжалваното решение е отменено решение № 416/31.07.2012 г. по гр.д.№2589/2012 г. на районен съд-гр.П. и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от касатора искове по чл. 344 ал.1 т.1и т.2 КТ- за признаване незаконност на уволнението му и за възстановяване на заеманата преди това длъжност,като неоснователни. Със заповед № ЧР 2 – 010/11.03.2008г. на началника на Р.-гр.П. е прекратено трудовото правоотношение на касатора , изпълняващ длъжността директор на СОУ „В.Л.”-гр.Б., на основание чл.328 т.10 КТ , тъй като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §5 ал.1 ПЗР КСО .Касаторът е оспорил уволнението , с твърдението,че е незаконно, тъй като към момента на прекратяване няма учителски стаж от тридесет години. В последното заседание в първоинстанционното производство е оспорил заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза ,въвеждайки възражението, че в годината преди предходното му уволнение като директор на 27.02.2002 г., не е имал пълен норматив преподавателска дейност и тя не трябва да се зачита за учителски стаж. Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания и доказателствени искания от ответника срещу първоинстанционното решение за уважаване на предявените искове , въззивният съд е изготвил доклад по делото, в който е приел, че доказателствената тежест между страните е била разпределена твърде общо и е направил ново разпределение,като е указал на работодателя ,че следва да докаже наличието на обстоятелствата, включени в състава на понятието учителски осигурителен стаж. Допуснал е изслушването на поисканата съдебно-икономическа експертиза за установяване на обстоятелствата дали за времето, през което е изпълнявал длъжността директор, касаторът е имал изпълнена преподавателска норма и колко години е учителският му стаж.За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е приел,че касаторът е достигнал необходимия учителски стаж, тъй като преподавателската норма за времето, през което е работил като директор е била изпълнена и осигурителният стаж се зачита за учителски.Този извод е направил въз основа на представен Списък образец 1 за учебната 2001 г.-2002 г. и на назначената съдебно-почеркова експертиза, според заключението на която е опровергано твърдението,че не е бил подписан от него.За такъв е зачетено и времето, през което е бил незаконосъобразно уволнен, на основание чл. 9 ал.3 т.2 КСО, независимо от обстоятелството, че дължимите осигурителни вноски и вноските към Учителския професионален фонд са заплатени от работодателя в хода на делото, през 2012 г. Този извод въззивния съд е направил въз основа на заключението на назначената във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза, а така също и с оглед обстоятелството, че отпусната му пенсия за осигурителен стаж и възраст е за целия му трудов стаж от 30 години, 3 месеца и 12 дни , който е признат за учителски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Извежда процесуалноправния въпрос: следва ли въззивният съд да съставя доклад и да указва на страните как се разпределя доказателствената тежест, ако първоинстанционният съд я е разпределил твърде общо за подлежащите на доказване факти и е пропуснал да укаже за кои от твърдяните факти не сочат доказателства. Касаторът твърди, че въззивният съд е съставил нов доклад с указания както за доказателствената тежест, така и за фактите, които трябва да бъдат доказани от страните, в противоречие с решение № 429/21.06.2010 г. по гр.д.№1151/2009 г., І г.о., решение № 284/21.07.2010 г. по гр.д.№378/2009 г., ІV г.о. и решение № 255/11.07.20111 г. по гр.д.№587/2010 г., ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Въпросът е релевантен, тъй като обуславя решаващата воля на съда. С него се обосновава наличието на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, но не е налице специфичната. В ТР № 1/2013 г.-т.2 е прието, че когато първоинстанционният съд не изготви пълен и точен доклад, въззивният съд не следва да извърши нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146 ал.1 ГПК, тъй като въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Но при релевирани във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, той дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция,поради отсъствие,непълнота или неточност на доклада и дадените указания.В случая въззивният съд като е дал указания и е допуснал исканите доказателства не се е отклонил от това разрешение.Дали е допуснато процесуално нарушение като е изготвен нов доклад и дали това се е отразило на правилността на решението е въпрос, относим към втората фаза на касационното производство. Допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е обосновано и във връзка с решенията по чл. 290 ГПК, Касаторът само ги е цитирал, но не е направил съпоставка на приетото в тях с извършените процесуални действия на въззивния съд и не е изложил аргументи в тази насока.
Поставя се процесуалноправният въпрос: следва ли съдът да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и с оглед на тяхната съвкупна преценка , а когато някое от доказателствата се приема за недостоверно,съдът трябва ли да изложи мотиви за това.Касаторът твърди,че въззивният съд не е изложил мотиви цени ли като доказателства по делото тези страници от Списък-образец 1,които не са подписани от него,което е в противоречие с решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д.№4744/2008 г., І г.о.Според приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК- т.1,материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото и който би представлявал общо основание за допускане на касационно обжалване не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства.С така формулирания въпрос касаторът не е обосновал наличието на общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същият е свързан с оплаквания за процесуални нарушения ,които счита, че са допуснати при постановяване на обжалваното решение. Те са основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК и не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК.
По-нататък в изложението касаторът извежда материалноправния въпрос : признава ли се за трудов стаж времето, през което лицата по чл.4 ал.1 т.т. 1,2,3 и 4 К. са били без работа,поради уволнение,което е признато за незаконно от компетентните органи, от датата на уволнението до възстановяването им на работа и без за този период да са внесени осигурителни вноски от осигурителя им.Уточнява,че се касае се до редакцията на чл.9 ал.3 т.2 КТ,според която се изисква внасяне на осигурителни вноски за сметка на осигурителя в случаите ,при които посочените лица по чл.4 ал.1 КСО са останали без работа,поради незаконно уволнение. Твърди,че е очевидна разликата в съдържанието на чл.9 ал.1 т.1 КСО ,при който е достатъчно за признаването на трудов стаж осигурителните вноски да са внесени или дължими и чл. 9 ал.3 т.2 КСО,където редакцията е различна и се изисква за периода да са внесени осигурителни вноски за сметка на осигурителя К. съд счита, че абревиатурите К. и КТ са погрешно посочени и касаторът е допуснал техническа грешка при изписването им, имайки предвид КСО. По така поставения въпрос липсва разрешение в обжалваното решение, тъй като въззивният съд е приел,че осигурителните вноски са преведени наведнъж през 2012 г. и не се е занимавал с различните законови разпоредби, изброени от касатора. Касаторът поддържа допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, но не излага аргументи за доказване наличието на някоя от хиотезите,в които то се проявява. За пълнота на изложението трябва да се посочи,че времето,през което задължително осигурено лице е било без работа,поради уволнение,което е признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж, независимо от това дали са внесени или са дължими осигурителните вноски от работодателя. Този извод следва от разпоредбата на чл. 46 ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,според която когато в периода , от който се определя индивидуалният коефициент на задължително осигуреното лице се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9 ал.3 КСО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски.
Поставен е и въпросът следва ли основанието за прекратяване на трудовия договор да е налице в момента на прекратяване на трудовия договор или е достатъчно той да е налице при произнасянето на решението по спора за законността на уволнението. Поддържа във връзка с него касационно основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК,позовавайки се на влязло в сила решение на Пловдивския окръжен съд,в което е прието,че работодателят може да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328 т.10 КТ при придобиване на осигурителен стаж и възраст.Въпросът е свързан със становището на касатора, че осигурителните вноски за времето на незаконното му уволнение е следвало да бъдат внесени към датата на издаване на заповедта за уволнение, за да може да се зачете учителския му стаж за този период от време. Той не е релевантен, доколкото въззивният съд не е направил извод,че дори основанието за прекратяване на трудовия договор да не е било налице към деня на уволнението, а е възникнало по-късно, уволнението е законно,както се твърди.Този извод е формулиран от касатора, който привързва към него оплакванията си за неправилност на обжалваното решение.Въпрос,свързан с правилността на същото, не може да бъде квалифициран като общо основание за допускане на касационно обажлване,според разрешенията в цитираното по-горе ТР.
С оглед на изложеното, тъй като не е обосновано общо и допълнително основание по чл.280 ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№2716/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2/03.01.2013 г. по гр.д.№889/2012 г. на окръжен съд-гр.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: