О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр. София 12.02.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5395 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от „Д. г. с.” ТП С., чрез адв. Р. Д. против решение V – 70/30.05.2013 г. по в.гр.дело № 794/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 11/22.02.2013 г. по гр.дело № 629/2012 г. на Районен съд [населено място]. С последното е признато за незаконно уволнението на Д. А. Й., извършено със заповед № 174/10.12.2012 г. на директора на „Д. г. с.” ТП С. и е отменено, Д. Й. е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението – „началник III Г.” в „Д. г. с.” ТП С., жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 2112 обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението – от 10.12.2012 г. до 08.02.2013 г. , ведно със законната лихва от 14.12.2012 г. до изплащането.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. как следва да бъдат анализирани показанията на свидетели, за които има съмнения в обективността им, доколкото именно възоснова на тези показания съдът е изградил изводите си за правнорелевантните факти, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 131/12.04.2013 г. по гр.дело № 1/2013 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК, 2. следва ли да бъдат допуснати като доказателства надлежно снети от други служители на работодателя писмени обяснения по реда на чл.193 К, касаещи същото нарушение и които обяснения категорично установяват, че уволнения служител е извършил посочените в уволнителната заповед нарушения, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата Д. А. Й., чрез адв.Е. М. в писмен отговор е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, тъй като същият е разрешен в съответствие с трайната съдебна практика. Изразено е становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос, съответно за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Д. А. Й., извършено със заповед № 174/10.12.2012 г., и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „началник III Г.” при „Д. г. с.” ТП С. и за осъждане на ответника да му заплати сумата 2112 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение.
Въззивният съд е приел за правилно установените от районния съд релевантни за спора факти и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на този съд. Прието е за установено наличието на трудово правоотношение между ищеца Д. Й. и жалбоподателя „Д. г. с.” ТП С.. Ищецът е заемал длъжността „началник III Г.”. Със заповед № 174/10.12.2012 г. на директора на ТП Д. С. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Дисциплинарното наказание е наложено за констатирана злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за прилагане на ЗЛОД. В заповедта за дисциплинарно уволнение е описано нарушението – на 24.11.2012 г. ищецът Д. Й. в района на [населено място] участвал в ловен излет, през време на който допуснал извършването на незаконен отстрел на 1 бр. благороден елен/кошута/ извън параметрите на издаденото разрешително за лов и извън посоченото там място. Прието е възоснова на показанията на разпитаните свидетели – лица участвали в лова, че на посочения в заповедта ден в съответствие с издаденото разрешително за групов лов в ловище „У.” били отстреляни само два броя диви прасета. Както се посочи съдът е препратил на осн.чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд според които от събраните по делото доказателства не е установено по време на ловния излет да е отстрелян и благороден елен/кошута/, нито е установено, че ловът е проведен в различно от посоченото в разрешителното ловище. Прието са за недоказани твърденията на ответника работодател, че на 24.11.2012 г. ищецът е участвал в ловен излет на място извън посоченото в разрешителното за групов лов, при който в нарушение на законови разпоредби е отстрелян благороден елен/кошута/, което е станало без неговото противопоставяне, в негово присъствие и с негово знание, че не е предприел действия по предотвратяване на противозаконните действие и не е сигнализирал съответните органи, че е участвал в разпределението и подялбата на месото от убитото животно, като е взел дял за лична употреба.
При тези съображения съдът е направил извода, че не е установено ищецът да е злоупотребил с доверието на работодателя и да е уронил доброто име на предприятието, както и че не е установено неизпълнение на задълженията на ищеца, произтичащи от Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за неговото приложение в качеството му на длъжностно лице, притежаващо контролни функции в горите.
По доводите на ответника във въззивната му жалба съдът е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца е спазена процедурата на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ.
Съдът е обсъдил и оплакванията на ответника пред въззивната инстанция, че същият е лишен от възможност да докаже законността на уволнението, тъй като не са били приети като доказателства дадени от свидетелите пред работодателя писмени обяснения. Преценени са за правилни изводите на районния съд, че приложените към отговора писмени обяснения на три лица, участници в лова, бивши служители на ТП Д. С. не следва да се приемат като доказателства, тъй като същите представляват свидетелски показния, които следва да бъдат дадени непосредствено и лично пред съда. Въззивният съд е приел, че в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание на осн.чл.193 КТ работодателят следва да изиска от работника да даде писмени обяснения във връзка с нарушението на трудовата дисциплина, за което е образувано дисциплинарното производство и че по същество тези обяснения представляват частни свидетелстващи документи, които установяват само че определено лице е направило определено изявление, но не доказват истинността на това изявление. Прието е, че доказателствена стойност за истинността на определени факти и обстоятелства имат свидетелските показания, дадени пред съд или надлежен орган, в чиито правомощия е включено събирането на гласни доказателствени средства, че след снемане самоличността на свидетеля, на същият изрично се разясняват негативните последици – наказателната отговорност от даване на лъжливи или неистински показания. Приел е, че поради разликите на писмените обяснения и свидетелските показания районният съд е постановил разпит като свидетели на лицата, автори на обясненията. Относно необсъждане от районния съд на приемо – предавателен протокол от 05.12.2012 г. съдът е приел, че със същия е удостоверено предаване на 3.5 кг. месо от трети лица, а не от ищеца. Изложени са и доводи, че дори и да се приемат като доказателства обяснения от лица Т.Т. и Ст.Т. от същите не се налага извода за участие на ищеца в бракониерски лов.
При тези съображения съдът е приел за основателен искът за признаване за незаконно на уволнението на ищеца и за отмяна на същото и за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди това уволнение – „началник III Г.”.
За основателен е приет и иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ. Прието е за установено по делото, че ищецът е останал без работа за периода от време от 10.12.2012 г. до 08.02.2013 г. и за този период от време дължимото обезщетение е в размер на сумата 2112 лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.290,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по първия въпрос, формулиран в изложението. Съобразно тълкуването, дадено в т.1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Поради това съдът не обсъжда цитираното решение 131/12.04.2013 г. по гр.дело № 1/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос, формулиран в изложението – следва ли по делото да бъдат допуснати като доказателства надлежно снети от други служители на работодателя писмени обяснения по реда на чл.193 КТ, касаещи същото нарушение и които обяснения категорично установяват, че уволнения служител е извършил посочените в уволнителната заповед нарушения. Формулираният въпрос от жалбоподателя не е единственият въпрос, включен в предмета на спора, който е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Решаващите правни изводи на съда за основателност на исковите претенции с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са основани на преценка на всички представени по делото доказателства – писмени и гласни, включително и показания на лицата, дали писмени обяснения по реда на чл.193 КТ – Т. Т. и С. Т.. Възоснова на тези доказателства съдът е приел, че по делото не е установено ищецът Д. Й.-сега ответник по касация да е извършил соченото в процесната заповед дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. С оглед на това съдът намира, че така поставен въпросът не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя „Д.г. с.” ТП С..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация Д. Й. следва да се присъди сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № V – 70/30.05.2013 г. по в.гр.дело № 794/2013 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 10535/01.07.2013 г., подадена от ответника „Д. г. с.” ТП С., чрез адв.Р. Д..
Осъжда „Д. г. с.” ТП С., представлявано от директора Д. Я., с адрес [населено място], [улица] да заплати на Д. А. Й., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1-2, чрез адв.Е. М. сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: