4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр.София, 18.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 184 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. К. срещу решение № III-119 от 20.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1502 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, в частите, с които е отменено решение № 997 от 11.06.2015 г. по гр. д. № 6169 по описа за 2014 г. на Бургаския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 6 208,20 лв. обезщетение за оставането му без работа.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо доказателство в гражданския процес ли са писмените свидетелски показания/протоколи/ и имат ли те материална доказателствена сила да докажат твърденията на работодателя по въпросите за дисциплинарната отговорност на работника/ служителя/ при искове за незаконно уволнение?
2. Следва ли съдът да изложи мотиви относно доказателствената тежест на тези документи и да прецени доказателствената им стойност с оглед на всички обстоятелства по делото, когато работникът е оспорил тази доказателствена стойност и работодателят не е ангажирал никакви други доказателства за реално извършване на сочените в заповедта дисциплинарни нарушения?
3. При сочено в заповедта дисциплинарно нарушение, необходимо ли е съответното трудово задължение да е определено ясно и недвусмислено в съдържанието на трудовото правоотношение между страните посредством трудовия договор, длъжностната характеристика или чрез друг акт, както и да се установи по делото, че работникът е бил известен за него и има необходимата квалификация да го изпълни?
4. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва ли да извърши съдебен контрол относно съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършените нарушения, като вземе предвид тяхната тежест, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на работника/служителя?
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изпълнявал по силата на трудов договор длъжността „техник-механик“ в [фирма], когато е бил дисциплинарно уволнен със заповед № 27 от 8.08.2014 г. Според заповедта касаторът е отказал на 12.05.2014 г. да извърши стилоскопиране, на 16.05.2014 г. е отказал да се обучава и да се яви на изпит с апарат „Specto isort“, на 2.7.2014 г. е отказал да работи по подготовката на заварените съединения на конструкционните ферми на Л.-Р., на 5.7.2014 г. е отказал да управлява служебния микробус, а на датите 21.07., 23.07., 25.07., 30.07., 1.08., 4.08. и 5.08.2014 г. е напускал работното си място между десет и петнадесет минути преди приключване на работното време в 16 часа. Въззивният съд е приел за доказани преждевременните напускания на работното място и извършването на третото нарушение- отказ на касатора да работи по подготовката на заварените съединения на конструкционните ферми на Л.-Р.. Тази работа според анализа на длъжностната му характеристика е била негово задължение при необходимост и възлагане от прекия ръководител. Въззивният съд е окачествил нарушенията като системни и представляващи модел на поведение, който е израз на негативно отношение към работодателя и работния процес и към ръководството, затова ги е преценил като достатъчно тежки, за да обусловят дисциплинарно уволнение.
При тези мотиви на въззивния съд третият въпрос не е от значение за спора, тъй като е свързан с първите две нарушения, посочени в заповедта, за които е прието, че не са извършени точно защото касаторът не е имал такива трудови задължения и необходимата квалификация. От друга страна задължението по третата точка на заповедта за дисциплинарно уволнение е обосновано именно със съдържанието на длъжностната характеристика, поради което въпросът не е относим и за спора относно това нарушение. При постановяване на решението си въззивният съд е преценил всички посочени в чл.189 от КТ критерии за съответствие на наказанието с извършените нарушения, затова по четвъртия въпрос на касатора обжалваното решение съответства на задължителната практика на ВКС и не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Първите два въпроса на касатора са свързани с обстоятелството, че нарушенията са документирани посредством съставени от служители на работодателя протоколи. За да приеме извършването на описаните в протоколите нарушения обаче, въззивният съд се е позовал на показанията на свидетелите, които са присъствали на тяхното съставяне. Направените по този начин доказателствени изводи на съда не противоречат на процесуалните правила, а съответстват на разпоредбата на чл.180 от ГПК и на задължителната практика на ВКС. Според тази практика съставените от представители на работодателя документи не са писмени свидетелски показания без доказателствена стойност, а частни свидетелстващи документи. Съгласно чл.180 от ГПК, частният свидетелстващ документ, подписан от лицата, които са го издали, съставлява доказателство, че изявленията са направени от тези лица. Истинността на направените изявления може да се установи чрез разпита на тези лица като свидетели в гражданския процес/ в този смисъл-решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г. на Четвърто Г.О., № 748 от 17.12.2011 г. по гр.д. № 80182009 г. на Четвърто Г.О., № 49 от 5.3.2012 г. по гр.д. № 584/2011 г. на Трето Г.О., № 88 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 4766/2013 г. на Трето Г.О., № 136 от 14.05.2015 г. по гр.д. № 6554/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите от касатора въпроси касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-119 от 20.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1502 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, в частите, с които е отменено решение № 997 от 11.06.2015 г. по гр. д. № 6169 по описа за 2014 г. на Бургаския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. К. К. против [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 6 208,20 лв. обезщетение за оставането му без работа.
ОСЪЖДА М. К. К.-[ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК:102890167, сумата 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: