О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр. София 20.03.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 7273 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от 03.10.2013 г., конкретизирана с частна жалба от 21.10.2013 г. от ищцата Ж. И. М., чрез адв. Н. Р. срещу определение № 3751/24.09.2013 г. по в.гр.дело № 777/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3171/03.07.2013 г. по гр. дело № 27/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, като лишен от правен интерес.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска същото да се допусне до касационно обжалване и се отмени, и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите – че спора по делото е важен и значим за точното прилагане на закона и за развитие на правото, че в частната жалба подробно е изложила съображенията си относно представения акт за общинска собственост, в който е дописано допълнително на един по-късен етап от време имота, собственост на жалбоподателката с друга пишеща машина и друго мастило, и за да се докаже това твърдение, и предположение следва да се даде ход на делото и се допусне съдебно-графологична експертиза, която да установи по един безспорен начин, че положените две мастила са различни и че наистина е налице дописване през един различен период от време и от различна пишеща машина, че този акт за общинска собственост е единствения документ, на когото се базира собствеността на общината и затова и единственият начин е да оспори същият и да докаже, че [община] няма друго основание за придобиване на процесния по делото имот. Жалбоподателката поддържа, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, че акта за общинска собственост е бил оспорен от нея в съдебно заседание по гр.дело № 1010/2007 г. на Районен съд [населено място], че оспорването е извършено пред втората инстанция, и е отказано от съда назначаване на съдебно-графологична експертиза, като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, че жалбоподателката никога не е имала възможност да докаже неистинността на този акт за общинска собственост сочи за наличие на правен интерес от предявяване на иска. Според жалбоподателката съдът не е обсъдил направените от нея искания и доказателства в цялост и неправилно приел нови доказателства във втората инстанция, като дал вяра на тях, а тези доказателства жалбоподателката била оспорила и направила искане за откриване производство по оспорване на истинността им, а съдът я лишил от възможност да докаже твърденията си, като й ограничил правата и не допуснал нито едно искане направено от нея. Жалбоподателката счита, че съдът е направил погрешни изводи и е отменил един правилен и законосъобразен първоинстанционен акт, без да вземе предвид фактите такива каквито са, че жалбоподателката е безспорен собственик на мота, че озеленяването не е реализирано като мероприятие, че документи за законно построена градинка няма и не са открити, че имота не е застроен и съществува в предишните си граници, че са налице всички основания за прилагане на института на чл.108 ЗС. Поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и е постановено при нарушаване правата на защита на жалбоподателката, позовавайки се на погрешни изводи и доказателства, различни от истинската фактическа обстановка.
Ответникът по частната жалба [община] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Благоевградския окръжен съд, като въззивна инстанция е потвърдил определение № 3171/03.07.2013 г. по гр.дело № 27/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е прекратено производството по делото.
Съдът е приел, че жалбоподателката-ищца Ж. И. М. е предявила отрицателен установителен иск пред Районен съд [населено място], с който на основание чл.124,ал.1 ГПК е поискала да се признае за установено по отношение на [община], че последната не е собственик на поземлен имот пл. № 1384 в кв.98 по плана на [населено място] с площ от 1091 кв.м., за отмяна като незаконосъобразни и нищожни на актове за публична общинска собственост № 161/10.02.2009 г. и № 38/10.01.1997 г., съставени от Общинска администрация [населено място]. Прието е, че в исковата молба са изложени фактически твърдения, че ищцата е наследник на И. Г. В., починал през 1971 г., че последният е признат за собственик на процесния имот с нот.акт от 1964 г., издаден по обстоятелствена проверка на основание завещание и давностно владение, че след смъртта на В. имота преминал в патримониума на ищцата на основание наследяване, че ищцата е единствен наследник по закон, че имота не е отчуждаван, че на наследодателя на ищцата и на последната не е изплащано обезщетение за завзетия от ответника – [община] имот, който понастоящем представлява озеленена площ и в него е изградено заведение.
Прието е, че с отговора по исковата молба ответникът [община] е въвел възражение за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес, тъй като с влязло в сила решение по гр.дело № 1010/2007 г. на Районен съд [населено място] е отхвърлен предявения от жалбоподателката против [община] ревандикационен иск за собственост на същия имот, като искът по това дело е основан на същите правопораждащи факти и придобивни основания, които се сочат и в настоящия иск.
Въззивният съд е приел, че след като с влязло в сила решение спорът за собствеността върху процесния имот между същите страни е разрешен със сила на пресъдено нещо, като претендираното право на ищцата е отречено е недопустимо с отрицатален установителен иск да установява, че ответника [община] не е собственик на имота. Прието е, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на нов иск за собственост, тъй като макар и на друго правно основание същата цели отричане правата на ответника без да може да установи изгодни за себе си правни последици от търсената защита.
Прието е, че е недопустим и обективно съединения иск за отмяна и прогласяване на нищожност на описаните от ищцата актове за общинска собственост, тъй като последните нямат конститутивно действие, а само удостоверително значение на официален свидетелстващ документ. Прието е, че материалната доказателствена сила относно актуването на един имот като публична или частна държавна/общинска собственост подлежи на опровергаване по реда на оспорване на истинността на съдържанието им в производството, по което са били представени и че, ако този ред е пропуснат с иск по чл.124,ал.4 ГПК само при висящност на исковото производство по което са представени. Съдът се е позовал на т.р № 5/2012 г. по т.дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това съдът е направил извода за правилност на определението на районния съд и в частта, с която е прекратено производството по делото по иска за отмяна и прогласяване на нищожност на актове за общинска собственост.
При тези съображения съдът е извел решаващия извод, че първоинстанционното определение е правилно и го е потвърдил.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Всеки от въпросите относно възможността на ищцата да оспори истинността на описаните в исковата молба актове за общинска собственост, за незаконосъобразност на обжалваното определение, за постановяването му при нарушение правата й на защита, тъй като съдът се позовал на погрешни изводи и доказателства, различни от истинската фактическа обстановка, подробно посочени по-горе представляват въпроси по правилността на обжалваното определение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси от жалбоподателката-ищец в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Тези въпроси съдът следва да прецени ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната частна жалба по същество. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение/определение по чл.281, т.3 ГПК. В настоящото производство съдът най-напред преценява дали формулираните въпроси от жалбоподателката Ж. М. са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и налице ли е допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателката не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му правни изводи.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката Ж. М..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 3751/24.09.2013 г. по в.ч.гр.дело № 777/2013 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 2908/03.10.2013 г., конкретизирана с касационна частна жалба вх. № 3081/21.10.2013 г., подадени от ищцата Ж. И. М., чрез адв.Н. Р., [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], адв. Н. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: