Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 2182/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр.София, 27.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2182/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 15408 от 10.02.2014 год. на Р. Г. П. от [населено място] срещу въззивното решение № 8791 от 30.12.2013 год. по гр.дело № 10272/2013 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г състав, с което е потвърдено решението от 20.02.2013 год. по гр.дело № 4320/2012 год. на Софийския районен съд, 39-ти състав. С първоинстанционното решение е разпределено ползването на незастроената част от дворно място – УПИ ІІ-429 от кв.79 по плана на [населено място], м.”О. купел”, при съседи: от две страни улици, И. Р. и жилищен блок, с площ 624 кв.м., като в дял на ищцата /сега касатор/ е възложено ползването на реална част, с площ 157.74 кв.м., оцветена в жълто и означена като дял първи на скицата на л.67 от гр.дело № 40102/2009 год. на СРС, 42-ри състав; в дял на Г. Г. М., Т. Г. М. и С. Г. М. ползването на реална част с площ 157.74 кв.м., оцветена в синьо и означена като дял втори на скицата, а в общ дял на страните е възложено ползването на площта, оцветена в бяло на скицата.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по следните противоречиво разрешавани от съдилищата материалноправни въпроси, а именно: а/при наличие на жилища в сградата, всяко от които е лична собственост на отделен съсобственик на дворното място, следва ли при определяне начина на разпределението му и определяне на части за ползване да се съобрази спокойното и несмущавано ползване на всеки от собствениците на собственото му жилище, с оглед особеностите му и б/ единствено площта на дяловете ли е релевантна при разпределението на ползването на съсобственото дворно място или следва да бъдат зачетени и други факти и обстоятелства, свързани с конкретната специфика на имота? Според жалбоподателката, въззивният съд неправилно е акцентирал върху равенството в площите на двете части, отредени за ползване от съсобствениците на по ? от общия имот, без да възприеме доводите й за неудобството от честото преминаване в частта, отредена за общо ползване около сградата. Жалбоподателката се позовава на решение № 1054 от 23.10.2008 год. по гр.дело № 4478/2007 год. на ВКС, ІІ г.о., решение № 1165 от 20.10.2008 год. по гр.дело № 5370/2007 год. на ВКС, V г.о. и решение № 1344 от 05.12.2008 год. по гр.дело № 4445/2007 год. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по касация са на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение от 20.02.2013 год. по гр.дело № 4320/2013 год. Софийският районен съд, 39-ти състав е разпределил реалното ползване на незастроената част от дворното място съобразно предложения от допълнителното заключение на вещото лице инж.Д. Н. М. втори вариант /л.67 от гр.дело № 40102/2009 год. на СРС, 42-ри състав/, според който за разлика от първия вариант /л.45 от делото/ се изхожда от единствено съществуващия вход откъм [улица], като дял първи и дял втори са равни /по 157.74 кв.м./ и съответстват на квотите на страните, но същите квоти са нарушени при отчитане лицето на дяловете откъм улиците – лицето на дял първи е 34.70 м, а това на дял втори – 24.78 м. Районният съд е приел, че не следва да възприеме първия вариант, предвиждащ извършване на определени преустройства в имота – обособяване на два отделни входа и изграждане на допълнителни пътеки. Посочено е още и че при втория вариант се запазва компактността на определените дялове-няма разкъсване на определен дял от дадена постройка, което би могло да доведе до конфликти между съсобствениците с оглед предвидения достъп до обща пътека.
Въззивният съд е потвърдил решенето, като на свой ред е приел, че вторият вариант е по-правилен и целесъобразен за ползване на дворното място, тъй като ясно обособявал реалните части, които страните ще ползват от мястото, без необходимост да преминават през дела на другата страна, което несъмнено би породило конфликти между тях. Градският съд е приел за ирелевантно обстоятелството, че във втория вариант площта за общо ползване се намира под прозорците на жилището на ищцата/касатор/, разположено на първия етаж, като е посочил, че то е следствие на друго обстоятелство – разположението на обектите на отделните етажни собственици, а не е следствие от съсобствеността върху земята.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното решение.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Обжалваното решение не противоречи на решение № 1054 от 23.10.2008 год. по гр.дело № 4478/2007 год. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./. В него е посочено, че когато в дворното място има сгради, принадлежащи на различни собственици, трябва да се гарантира несмущавано ползване и на сградите, което предполага предоставяне на площта около тях на техния собственик. Споменатото решение не е относимо към настоящия казус, в който спорната съдебна администрация е с предмет разпределение на реалното ползване на дворно място, което е съсобствено между част от притежателите на апартаменти в триетажната жилищна сграда, построена в него, а въпрос относно предоставяне на площ около самостоятелни сгради, така както е стоял по решение № 1054 от 23.10.2008 год. по гр.дело № 4478/2007 год. на ВКС, ІІ г.о., не е бил спорен между страните.
Липсва противоречие и с решение № 1165 от 20.10.2008 год. по гр.дело № 5370/2007 год. на ВКС, V г.о., постановено по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./. С това решение е било отменено въззивно решение поради липса на съображения доколко възприетият като единствено възможен вариант и за в бъдеще, позволява на ищците да ползват и поддържат собственото си жилище с оглед факта, че същите нямат достъп до част от фасадата на жилището си. И тук хипотезата не е аналогична на процесната, предмет на обжалваното въззивно решение, и по-специално предвид основното оплакване срещу него – за нарушение на принципа за самостоятелност на предоставената за реално ползване площ поради височината на първия етаж от сградата и разположението на неговите прозорци откъм [улица].
Обжалваното решение не противоречи и на решение № 1344 от 05.12.2008 год. по гр.дело № 4445/2007 год. на ВКС, ІV г.о. /отново по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК, отм./. По делото не е било изяснено какво е построено в имота, кои са съсобствениците и какви права има всеки един от тях и има ли празно незастроено място, което да бъде разпределено за ползване. В отменителното касационно решение са дадени указания относно предпоставките за допустимост на спорната съдебна администрация по чл.32, ал.2 ЗС, без да е разгледан аналогичен на процесния спор в контекста на оплакванията в настоящата касационна жалба.
Не е налице предпоставката и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси не се обхващат от приложното поле на това основание за допускане на касационно обжалване. „Точното приложение на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на погрешни правни разрешения по прилагане на нормативната уредба и формиране на нова съдебна практика, който въпрос в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. В основата и на двата въпроса е оплакването, че с възприетия втори вариант, предложен от вещото лице, се нарушава спокойното и несмущавано ползване на собственото на ищцата/касатор/ жилище на първия етаж от триетажната сграда в съсобствения УПИ ІІ-429 в кв.79 поради обстоятелството, че ответниците-съсобственици минават непосредствено пред ниските прозорци на това жилище. Разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК не би имало приносен характер за правоприлагането, защото не би спомогнало за отстраняването на непълноти, неясноти или противоречивост в процесуалноправната уредба, нито обуславя необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика или нейното осъвременяване.
С оглед на изложеното, не е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие от 27.03.2014 год. в размер на 500 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8791 от 30.12.2013 год. по гр.дело № 10272/2013 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г състав, по жалба вх.№ 15408 от 10.02.2014 год.
Осъжда Р. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.1 да заплати на Г. Г. М., [ЕГН], Т. Г. М., ЕГН [ЕГН], С. Г. М., ЕГН [ЕГН] и Е. Т. М., ЕГН [ЕГН], и четиримата от [населено място], [улица], сумата 500/петстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ