О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
Гр.София, 23.04.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 157 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. “З”, гр. С. срещу определение № 302/13.11.2008г., постановено по ч.гр.д. № 623/2008г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено определение № 190/ 18.09.2008г. по т.д. № 144/2008г. и делото е върнато за разглеждане на Плевенския окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за развитието на правото.
Ответникът Ч. “М”, с. Н., Плевенска област оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение за препращане на делото за разглеждане по подсъдност от Плевенския окръжен съд на Софийския градски съд. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подсъдността на спора следва да се определи по правилото на чл.108, ал.1, пр.2 от ГПК, тъй като произтича от преки отношения на ищеца – Ч. “М” с областното поделение на Д. “З” – гр. П..
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Частният жалбоподател не е поставил конкретен съществен материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК извежда от противоречивото решаване на въпроса за подсъдността от Плевенския окръжен и от Великотърновския апелативен съд. Предпоставката за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е обоснована с липсата на практика на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по поставения процесуален въпрос по влезли в сила необжалваеми съдебни актове. В случая, противоречието е налице между акта на първоинстанционния и на въззивния съд по конкретния спор за определяне на подсъдността и следователно не попада в приложното поле на допустимостта на касационното обжалване. Липсата на практика, както твърди частния жалбоподател, по прилагането на материалния Закон за подпомагане на земеделските производители, не е относима към процесуалното правило на чл.108, ал.1, пр.2 от ГПК. Ако за съществен се приеме въпроса в жалбата “дали възникват преки взаимоотношения между териториалните структурни звена на Ф. – при положение, че нямат самостоятелна правосубектност”, то съществуването на преки взаимоотношения е фактически въпрос, тъй като нормата на чл.108, ал.1, пр.2 от ГПК определя местната подсъдност именно по местонахождението на неправосубектни структури на юридическото лице. В този смисъл, разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК не се нуждае от тълкуване.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице въведените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 302/13.11.2008г., постановено по ч.гр.д. № 623/2008г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.