О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
С. 23.02. 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1317 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Кооперация „Прогрес”с.Л.,представлявано от председателя С., чрез процесуалния си представител адвокат М. против въззивно решение № 364 от 21.07.2010г. по в.гр.д.№ 406 по описа за 2010г. на Софийски окръжен съд,с което е отменено решение № 163 от 4.01.2010г. по гр.д. № 233/2009г.на Елинпелинския районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Кооперация „Прогрес” против Потребителна кооперация „Съгласие” [населено място] искове с правно основание чл.240 ал.1,във вр.с чл.257 ал.2 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 14 925.38лв.,получена съглас-но разходни касови ордери №239/19.04.2006г.,№241/21.04.2006г. №242 от 25.04.2006г.,№14/29.02.2008г.,№18/6.03.2008г.и№31/17.03.2008г.,ведно със законната лихва,считано от 15.06.2009г.до окончателното изплащане.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за задължението на съда да обсъди всички ангажирани по делото доказателства.Този въпрос се поставя с оглед твърдението на касатора-че въззивният съд не е съобразил признанието на председателя на ПК ”Съгласие”З. за получаване на сумата от 20 000лв.по разписка от 29.02.2008г. и заключението на приетата по делото експертиза.Поставя и въпроса за задължението на съда – на основание чл.7 ал.1, във вр.с чл.176 ал.1 от ГПК- служебно да разпита страните при съмнения във връзка с твърденията им.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че претендираната сума от 14 925.38лв.е част от сумата от 20 000лв.по РКО № 14 от 29.02.2008г.,чието получаване ответника оспорва.Тъй като за тази сума са издадени два документа от една и съща дата- РКО № 14 от 29.02.2008г.,издаден от ПК”Прогрес”,в който е посочено,че С. С. е получил от С. З. „съгласно решение на УС сумата от 20 000лв.за съхранение”/като със заключение на графологическа експертиза е установено,че подписът за получател е положен от С./ и разписка от 29.02.2008г., в която е посочено обратното- че С. С. е дал на С. З. сумата от 20 000лв.за „съхранение, които са изтеглени от Д. за стопански нужди”,въззивният съд е приел,че каквато и да е уговорката между страните,тя е лична.Квалифицирал е сделката като неправилен влог и е посочил,че за нея- съгласно чл.257 ал.2 от ЗЗД- намират приложение правилата на заема.Приел е,че тъй като в случая престацията е получена от трето физическо лице/различно от юридическите лица-страни по делото/ и няма доказателства,че получената сума е предадена на кооперацията- не може да се счете,че между процесните страни е сключен договор за заем/а без такъв-няма и възникнало задължение за връщане на претендираната сума/.
При така изложените мотиви- поставеният от касатора принципен въпрос за задължението на съда да обсъди всички ангажирани по делото доказателства и при необходимост-за служебен разпит на страните-не е от значение за изхода на спора, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда.Освен изложеното- не следва да се допуска касационно обжалване и поради това,че така поставеният въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата. Константно се възприема в практиката,че съдът е длъжен да постанови решението си след обсъждане и анализ на всички събрани по делото доказателства,съобразявайки разпределението на доказателствената тежест и въз основа на тях да изгради фактическите си констатации и правни изводи.По този начин е процедирал и въззивния съд,като – съобразно събраните по делото доказателства,които е обсъдил прецизно, е изложил подробни мотиви защо счита,че предявения иск е неоснователен и недоказан.В мотивите си въззивният съд е обсъдил и посочените от касатора заключение на приетата по делото експертиза, и издадения РКО, и разписката от 29.02.2008г.Некоректни са твърденията на касатора за признание от страна на ответника,че е получил спорната сума от 20 000лв. Точно обратното-фактът на получаването е оспорен както с отговора на исковата молба,така и с въззивната жалба.
Не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,съобразно критериите,посочени в т.4 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС,поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 364 от 21.07.2010г. по в.гр.д.№ 406 по описа за 2010г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.