О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
Гр. София, 08.04.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 3047/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2238 от 22.08.2018 г. по в.т.д./н/ № 2082/2018 г. на Апелативен съд – София, ТО, с което е потвърдено решение № 239/02.02.2018 г. по т.д.№ 812/2017 г. на СГС, ТО, VІ-18 състав за отхвърляне на молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на Фондация ПАНДЕЯ, гр. София, поради липса на активна материалноправна легитимация.
В жалбата се съдържат доводи, съставляващи касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.12 вр. чл.235 ГПК да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, релевантни към предмета на спора, както и подлежащите на изясняване обстоятелства. Оспорват се и основните изводи на съда, че вземането на касатора е погасено по давност, както и че разпоредбите на Регламент 2988/95 на Съвета са неприложими към преценката за изтичане на погасителната давност. По подробно развити съображения се моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което молбата с правно основание чл.625 ТЗ да бъде уважена, с присъждане на разноските по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът формулира следния правен въпрос, като разрешен от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: В случай на отпуснати европейски средства по многогодишна програма, каквато е програма ФАР, и претенции за възстановяването им от компетентните органи при установена нередност, допусната от страна на бенефициента, кое законодателство следва да бъде приложено по отношение на погасителната давност на вземането – европейското или националното?
Поради игнориране доводите на НАП относно прекъсване на погасителната давност с предприетите действия от компетентните органи във връзка с налагането на административни мерки по отношение на фондацията в нарушение на чл.12 и чл.235 ГПК се твърди и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
Ответникът по касация не заявява становище по жалбата в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в указания преклузивен срок и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да приеме неприложимост към процесните правоотношения на Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, съдът е счел, че регламентът има за предмет общи правила, отнасящи се до единните проверки за нередности и налагането на административни мерки и санкции, като уредените в чл.3 от Регламента давностни срокове се отнасят до процедурите за извършване на проверките и налагането на санкциите. Те са неотносими към преценката за погасяване по давност на вземането, заявено като основание на молбата по чл.625 ТЗ /а именно за връщане на авансово плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ – външни действия на Европейската общност № CSDP–Lot 1–005 от 30.11.2006 г., поради неговото неизпълнение и съответно прекратяване /разваляне/, ведно с изтеклите лихви, за което е бил издаден Акт за установяване на частно държавно вземане от 19.09.2014 г. на НАП/, защото същото има изцяло гражданскоправен аспект. Като е достигнал до извод за приложимост на националното право относно давността, съдът е препратил към мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК. От друга страна, първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по всички доводи на молителя – настоящ касатор, относно прекъсването на давностния срок и надлежно е преценил всички относими към спора обстоятелства и доказателства. Взел е предвид и практиката на СЕС по тълкуването на Регламента относно това, кой е „компетентният орган” съгласно разпоредбата на чл.3 § 1 /уреждаща срока за давност и неговото прекъсване/, който е различен от органа, осъществяващ събирането на неправомерно получени във вреда на финансовите интереси на ЕС суми, и как се извършва нотификацията на предприетите от този компетентен орган действия, за да се прекъсне давността /Решение по дело С-52/14/.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска, по следните съображения:
Съставът на въззивния съд е отрекъл изцяло приложението на Регламент № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. към конкретния казус. При тези решаващи изводи, формулираният правен въпрос, основан на характера на програмата ФАР /предвид нормата на чл.3 § 1 от Регламента, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена/ и че са предявени претенции за възстановяване на предоставените европейски средства от компетентните по смисъла на Регламента органи, не се явява от значение за изхода на спора. Така поставен, същият касае изцяло правилността на изводите на първата инстанция, и то в частта, която е коригирана от въззивния съд. Неустановяването на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация мотивира съда да приеме, че такъв следва да бъде отказан, без да е нужна преценка относно допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на които касаторът бланкетно се позовава /в този смисъл са и задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
Не се установяват и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, доколкото те не са идентични с основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които страната сочи. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт е необходимо тя да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана директно от неговото съдържание. Следователно, въпросът за необсъждането на някои доводи, обстоятелства и доказателства във въззивното решение, особено при наличието на нормата на чл.269 ГПК, може да се релевира единствено по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2238 от 22.08.2018 г. по в.т.д./н/ № 2082/2018 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: