2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 14.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1938/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. П. с ЕГН [ЕГН], чрез своята майка и законен представител Г. Р. Н. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1317 от 03.06.2019 г. по в.гр.д. № 5318/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4142 от 22.06.2017 г. по гр.д. № 1505/2016 г. на Софийски градски съд, I ГО, 8 състав, за отхвърляне на предявен срещу „Бул инс” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 60 000 лв. до пълнопредявения размер от 300 000 лева, съставляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди от малолетния ищец, в резултат на настъпило на 17.10.2016 г. ПТП.
В касационната жалба се поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Сочи се, апелативният съд не е обсъдил характера и степента на получените от малолетния ищец увреждания, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и лечението, вкл. оперативно, и търпените болки и страдания. Оспорва се и становището на САС за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, както и по отношение на определения размер от 1/3. Доводите в жалбата във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД се основават на цитирана в нея практика на ВКС, според която намаляването на обезщетението не следва да се извършва по предположение, а при определяне на приноса за настъпване на уврежданията е необходима съпоставка между тежестта на осъщественото от делинквента нарушение на ЗДвП, както и на пострадалото лице.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. При определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото малолетно дете, задължен ли е решаващият съд да изследва причинно-следствена връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на МПС и въз основа на него да определи на основание чл.51, ал.2 ЗЗД обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат; 2. При направено възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, за да определи обективния принос на пострадалия, длъжен ли и решаващият съд да прецени доколко страната, която го прави, е доказала, при условие на пълно и главно доказване, причинната връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на МПС и 3. От какво се определя съдържанието на справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД, като критерии за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди. За установяване на допълнителната селективна предпоставка касационният жалбоподател се позовава на създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, както и на ППВС № 4/1968 годшна.
Ответникът по касация ЗД „Бул инс” АД, чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмен отговор, в който твърди, че поставените въпроси са относими към правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Софийски апелативен съд, при съобразяване на обхвата на въззивното производство – по приложение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД и след преценка на приетите комплексни съдебно-медицинска и автотехническа експертизи /КСМАТЕ/, е приел за доказана причинно-следствената връзка между поведението на пострадалото дете, респ. неупражнен контрол от родителя, и настъпилите увреждания, предвид безспорно установеното по делото, че 5-годишното дете /към ПТП/ е пътувало на задната седалка на л.а. без обезопасително столче. Възприета е повторната КСМАТЕ, според която при правилно монтирано детско столче на седалката на автомобила и спазени инструкции за обезопасяване на детето с предпазните колани, детето не би получило описаните травми. Решаващият състав подробно е мотивирал причините за възприемане на част от експертните становища, относими към възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, вкл. и с механизма на произшествието, изяснен от автотехническата експертиза. Изложени са и конкретни правни съображения за приложимост на чл.51, ал.2, вкл. и с оглед задължителните постановки в т.7 от ППВС № 17/1963 г. За да определи съотношението между възприетия принос на пострадалия и приноса на водача на л.а., въззивният състав е преценил, че основна причина за настъпване на произшествието е поведението на делинквента, който е управлявал л.а. с превишена скорост и е изгубил контрол върху автомобила. Това е мотивирало съда да определи принос на пострадалия в размер на 1/3.
При произнасяне по спорния въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, апелативният съд е приел, че при съобразяване на причинените на малолетния ищец телесни увреждания, изразяващи се в: черепно-мозъчна травма, състояща се от средно тежка контузия на мозъка, мозъчен оток, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, голяма разкъсно-контузна рана в лявата теменна област и на дясната ушна мида; травматичен тотален пневмоторакс в дясно; проведеното лечение, вкл. и оперативно – за поставяне на аспирационен дрен; интензивността на болките и страданията на ищеца по време на лечението и липсата на негативни последици, с изключение на белези от раните на главата, и при отчитане на възрастта на ищеца – 5-годишен към датата на ПТП, както и на обществено-икономическите условия в страната, за справедливо следва да се определи обезщетение в размер на 90 000 лв. За разликата до пълнопредявения размер от 300 000 лв. прекият иск е счетен за неоснователен. Определеното общо обезщетение е редуцирано до 60 000 лв., на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД, с присъждане на законната лихва от 17.10.2016 г.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси под №№ 1 и 2 – относно задължението на съда да разгледа по същество надлежно въведеното от ответния застраховател правоизключващо възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД и да се произнесе по предпоставките за намаляване на дължимото обезщетение и тяхната доказаност, са пряко относими към поддържаните в жалбата основания за касиране. Съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, значението на тези въпроси за изхода на делото не би могло да се определя от правилността на приетата по делото фактическа обстановка и правилността на правните изводи. Отговорът на посочените въпроси предпоставя извършване на касационна проверка на атакувания съдебен акт, която е недопустима в рамките на селективното производство. В случая, въззивният състав подробно е мотивирал становището си за основателност на възражението за съпричиняване, както и изводите за съотношението между приноса на пострадалия и този на делинквента. От друга страна, по делото липсват данни тези изводи на решаващия състав да са изведени въз основа на предположения, обективирани в кредитираните експертни становища, поради което част от цитираната от касатора практика на ВКС е и изцяло неотносима.
Материалноправният въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е значим за всяко дело, имащо за предмет обезщетение за неимуществени вреди от деликт. В случая липсват данни за отклонение от предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, следвани последователно в практиката на съдилищата, вкл. и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, въз основа на които и при съобразяване на специфични за всяко дело обстоятелства, следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени болки и страдания от увреденото лице, или за несъобразяване на обществено-икономическите и социални условия към момента на настъпване на увреждането – 17.10.2016 г.
Искането на касационния жалбоподател за съобразяване на представена с молба от 29.01.2020 г. психологична експертиза е процесуално недопустимо в производството по чл.288 ГПК, а и изобщо при първоначално касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1317 от 03.06.2019 г. по гр.д. № 5318/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: