О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София 05.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3067/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадени са касационни жалби от Ю. Ю. Е. /вх. № 77/17.05.2008 г./ и А. Ю. Ю. и Ш. Ю. Х. /вх. № 75/09.05.2008 г./ срещу решение № 52 от 03.04.2008 г. по гр.д. № 440/2007 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му.
Жалбоподателят Ю. Ю. Е. поддържа се, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществени материалноправен и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата.
Жалбоподателите А. Ю. Ю. и Ш. Ю. Х. твърдят, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението – произнасяне по съществени процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба Н. Г. Т., Ш. Г. В. и Т. Г. Г. твърдят, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допуксане касационно обжалване на решението. Изразяват становище за правилност на атакувания съдебен акт.
Ответниците по жалба Хафизе Ю. М. и Е. Ю. Х. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Кърджалийският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е оставил в сила решение № 46 от 21.11.2003 г. по гр.д. № 868/2002 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е уважен предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и е признато за установено по отношение на ответниците Ю. Ю. Е., А. Ю. Ю. , Ш. Ю. Х. , Хафизе Ю. М. и Е. Ю. Х. , че Г. Т. Г. , наследодател на ищците Т, Н. Г. Т. и Ш. Г. В. , е бил собственик на процесния имот /бивш земеделски имот – нива от 4 дка в землището на с. С., общ. Гледка, Момчилградска околия, м. „Карапелит”, при съседи: Ю. О. , А. Х. , М. И. и З. О. , впоследствие включен в кадастралния и регулационен план на гр. К., кв. „Възрожденци” и нанесен като имот пл. № 5* с площ от 3590 кв.м., за който са отредени парцели № №* в кв. 121/ към включването му в ТКЗС. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците Г към 1958 г. е бил придобил правото на собственост по давност, чрез упражнявано от 1932 г. /сключване на частен писмен договор за покупко-продажба/ до 1958 г. владение. Изводът е основан на ангажираните от ищците доказателства – частен писмен договор от 1932 г., свидетелски показания, заключението на съдебнотехническата експертиза, установяваща идентичност между спорния имот и този по договора от 1932 г. /съвпадение на три от границите/, записванията в данъчните книги от 1952 г. Приел е за недоказано възражението на ответниците за придобиване на имота по давност от наследодателите им към 1958 г. предвид показанията на свидетелите /включително и на част от свидетелите на ответниците/, че имотът на наследодателите на ответниците е бил в близост до язовирната стена, в м.”Сокак алтъ”, която е различна от м. „Карапелит”, предвид липсата на записвания в емлячния регистър на тяхно име на имоти в м.”Карапелит”, както и заключението на съдебно-техническата експертиза, установяваща липса на данни в представените от ответниците писмени доказателства да фигурират имоти в м.”Карапелит” /”Под гробищата”/.
Действително, въззивният съд, преценявайки доказаността и основателността на иска, е разгледал посочените от жалбоподателя Ю. Е. съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси, както и посочения от жалбоподателите А. Ю. Ю. и Ш. Ю. Х. съществен процесуалноправен въпрос, а именно: за фактическия състав на придобивната давност и за фактите, които трябва да са установени, за да се приеме, че даден имот е придобит по давност. В жалбите и изложенията не са посочени ТР и ППВС, на които според жалбоподателя Е. противоречи въззивното решение, поради което не би могло да се приеме, че посочените въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС. Не е доказано и противоречивото решаване на тези въпроси от съдилищата. И в атакувания съдебен акт, както и в приложените решения на ВКС е прието, че придобивната давност изисква непрекъснато, явно и спокойно владение /упражняване на фактическа власт, лично или чрез другиго, върху дадена вещ като върху своя/, през определен в закона срок, като е допустимо доказването на давността се осъществява чрез свидетелски показания и писмени доказателства, съдържащи индиция за собственическо отношение към вещта, за осъществявана фактическа власт, за начало на давностно владение, при съобразяване с презумпциите, установени в разпоредбите на чл.чл. 69 и 83 ЗС.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите А. Ю. Ю. и Ш. Ю. Х. , че с въззивното решение е разгледан съществен процесуалноправен въпрос – допустимо ли е да се уважи иск за собственост на придобивно основание, непосочено в исковата молба, в противоречие с ТР № 13/76г. и ТР № 87/1964 г. Още в исковата молба ищците сочат като пораждащи правото на собственост на наследодателя им факти сключването на частен писмен договор през 1932г. и владение на имота от 1932 г. до образуване на ТКЗС, които твърдения са конкретизирани и с уточняваща молба пред въззивния съд. В този смисъл, не би могло да се приеме, че искът за собственост е уважен на непосочено придобивно основание.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 от 03.04.2008г. по гр.д. № 440/2007 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: