О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 11.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3661 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Ц. Т. против решение № 299 от 3.06.2008 г., постановено по гр.д. № 315 по описа за 2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 212 от 28.12.2007 г. по гр.д. № 1629/2006 г. на Великотърновски районен съд за отхвърляне на предявените от Т. Ц. Т. против РЗОК-Велико Т. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ.
Въззивният съд е преценил наличието на предпоставките на чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ към 1.07.2006 г., посочена в уволнителната заповед като дата на прекратяване на трудовото правоотношение, макар самата заповед да е била връчена на ищеца на 30.06.2006 г. и да съдържа изявление, че му се дължи обезщетение за неспазено предизвестие от 30 дни. Прието е, че към 1.07.2006 г. е влязло в сила новото щатно разписание, съгласно което се съкращава заемната от ищеца длъжност, същото е надлежно утвърдено от оправомощен орган и е налице реално съкращаване на трудовите функции.
Касаторът счита, че изводите на въззивния съд относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение, надлежното утвърждаване на щатното разписание и наличието на реално съкращаване на щата са направени в противоречие с разрешенията, дадени в цитираните от него решения на ВКС, т.е. позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните факти.
В случая това основание не е налице. Решения № 206 от 29.02.2000 г по гр.д. № 617/1998 г. и Решение № 2* от 18.02.2002 г. по гр.д. № 394/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. не съдържат изводи дали прекратяването на трудово правовоотношение при неспазване на задължението за даване на предизвестие и заместването му със заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, настъпва от посочената в заповедта дата или от момента на връчването, а Решение № 266 от 5.06.2007 г. по гр.д. № 1416/2004 г. на ІІ г.о. касае действието на връчване на изявлението за прекратяване на трудово правоотношение на основание, за което не е предвидено предизвестие /чл.327 от КТ./.
В Решение № 1* от 24.01.1995 г. по гр.д. № 909/1994 г. и Решение № 1* от 1.02.1995 г. по гр.д. № 1010/1994 г. липсват изводи относно това кой е компетентен да извършва промени в щатното разписание на РЗОК и налице ли е реално съкращаване на щата ако правото обслужване, съставляващо трудовите функции на съкратената длъжност, е възложено на адвокатска кантора, а в Решение № 1* от 13.03.2002 г. по гр.д. № 2754/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че утвърждаването на щатното разписание има правопораждащо действие, но липсва разрешение дали самото щатно разписание следва да съдържа дата и място на утвърждаването му.
В обобщение не е налице противоречива съдебна практика по относно посочените по-горе изводи на въззиния съд, а съответно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 3.06.2008 г., постановено по гр.д. № 315 по описа за 2008 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: